Поредната тъпа употреба на конституционните механизми
Краткият живот на 48-ото Народно събрание доказва, че у нас делението на политическите сили по идеологически разпознаваеми принципи е смислово и практически неосъществимо. Нито либералите, нито консерваторите, ни левите, ни десните, в едно добре подредено общество от критични хора, биха допуснали да посегнат на два от стълбовете, на които се крепи съвременната демократична държава. Първият – държавната власт да произтича от народа посредством правото на честни избори при излъчване на представителния орган – именно народното събрание. Вторият – равнопоставеността на гражданите пред закона – посредством преследването на закононарушителите от прокуратурата и налагането на закона от съда със силата на държавната легитимна принуда. Накъсо казано – скритите коалиционни другари ни пробутаха хартиена изборна имитация с цел изборна манипулация и отказаха да приемат механизъм за независимо разследване, временно отстраняване и потенциално освобождаване на главния прокурор. Този втори акт се мотае от 2009 г. насам. Но пък приеха на първо четене имитативния механизъм на Възраждане директорът на Националното следствие и зам.-главен прокурор да „разследва“ началника си.
Колко и как ще е независимо това разследване след като беше отречено на международно ниво, всички знаем. За финал в последния ден от времетраенето на 48-ото НС ГЕРБ поискаха Конституционният съд да тълкува чл. 117, ал. 2 от Конституцията – включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие?
Предстои КС да се произнесе допустимо ли е това питане, но още в самото му формулиране, при обосноваване на интереса от подобно тълкуване, се борави с едно фактически невярно и оборимо твърдение. От ГЕРБ твърдят, че „Народното събрание ще се занимава с реформиране на съдебната система, което ще засегне баланса между трите органа, включени в структурата на съдебната власт и статута на следователите в частност, както вероятно и структурата на Висшия съдебен съвет“. С предложения законопроект за отчетността на главния прокурор по-скоро се търси възможност за обезпечаване на принципа на правовата държава, а именно да няма институция, която да концентрира в себе си безконтролни правомощия. Тоест не се засяга, а се възстановява нарушеният правен и фактически баланс. Само на това основание искането е със спорна допустимост.
Очевидно питането на ГЕРБ идва да подкрепи усърдието на Възраждане да не бъде приет одобреният законопроект, изготвен от Министерство на правосъдието/ Н. Йорданова, К. Зарков, Е. Дечев/, а за пореден път да се даде предимство на грешното решение, запазващо статуквото.
Но този ход върши чудесна работа на ГЕРБ и съдружниците им по либерална евроатлантическа и патриотична линия.
Първо, дава сигурен хоризонт да оставят настрани темата със съдебната реформа под ясния претекст докато не се произнесе КС да не се гласува нищо. Така слагат спирачки на политическите си опоненти и си отварят широк път за коалиция без съдебните му там реформи и други подобни.
Второ, ако КС уважи питането им, независимо как го тълкува, ГЕРБ ще могат да си гласуват собствената приумица, износена засега от поредните патриоти. Един вид ще създадат втори по ред ад хок прокурор, този път директор на Следствената служба след като през 2020 г. именно Конституционният съд им отмени първия бутафорен такъв.
Дори и да бъде прието решението с камуфлажен вносител Възраждане няма как този нов разследващ главен да бъде независим от главния – и отново се връщаме към изходната позиция от заключенията по делото „Колеви срещу България“. Остава кадровата зависимост от ПК на ВСС на този нов, разследващ главния, прокурор. Тогава от ГЕРБ ще трябва да ритнат топката в посока да променят Конституцията и да създадат трета колегия на ВСС – следователска, която да е отделна от прокурорската и съдийската, уж за да е независимо следствието от прокуратурата и главния. Това не решава нищо по темата, но отваря още година-две, че и повече политическо спокойствие, в което да се достроят поредните магистрали и да се усвоят още еврофондове по познатите вече схеми.
Тъпа хватка, но тук работи безотказно.
