Поглед върху доклада на UNCTAD
Наскоро излезе доклада на UNCTAD разглеждащ инвестициите в световен мащаб.
За трета последователна година потоците от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в глобален мащаб за 2006 нарастват с 38% и достигат 1,306 млрд. долара. Растежа на ПЧИ се наблюдава и в трите основни групи страни: развитите, развиващите се и страните в преход. Увеличаването на ПЧИ от части е предизвикано от високите корпоративни печалби, което дава отражение в покачващите се цени на акциите на световните пазари. Друг основен фактор е реализираните сливания и придобивания, чрез които се осъществяват голям брои от ПЧИ в страните. Големите корпоративни печалби и реинвестирането на част от тях в придобиване на активи зад граница са съществен компонент в ПЧИ на отделните страни.
Докладът отбелязва положителната тенденция на водените политики на правителствата по света, които са насочени към оптимизиране на регулационната среда за правене на бизнес. През 2006 година в световен мащаб са направени над 147 промени в политики на страните, целящи подобряването на средата за правене на бизнес. Около 74% от тях са направени от развиващите се страни. Някои от основните насоки на работа на правителствата са били насочени към намаляване на корпоративните данъци и по-голяма либерализация на отделни сектори в икономиките.
Преките чуждестранни инвестиции в региона на югоизточна Европа са нараснали с 68% и достигат до 69 млрд. долара. България се нарежда сред петте страни (Русия, Румъния, Казахстан, Украйна и България ) в региона, които са привлекли най-много ПЧИ. Те акумулират 82% от общите инвестиции в региона.
На световната инвестиционна карта България (за периода 2004 – 2006 г.) достигна престижното седмо място в света по привлечени инвестиции, като процент от БВП.
Водените политики и по-точно сигналите, които дават те на чуждестранните инвеститори са от решаващо значение за това дали инвеститорът ще избере определена страна или не.
Схематично ви представяме някои от основните политики, които водят до положителни или отрицателни сигнали за инвеститорите.
Положителни сигнали:
-
Макроикономическа стабилност изразена в: стабилни пари, което води до ниска инфлация; спазване на поетите ангажименти; водене на фискална политика, ориентирана към възможно по-ниски разходи на държавния сектор, по-ниско данъчно бреме, по-ниско ниво на преразпределение през държавата на създадения доход от реалния сектор и др;
-
Политическа стабилност;
-
Предвидимост на политиките;
-
Доверие в политиките;
-
Водене на (конкурентни) реформаторски политики: конкурентни политики в областта на образованието, ефективна държавна администрация, конкурентна данъчна политика, ефективно работеща съдебна система, ясни и прости правила за правене на бизнес и др. Най-общо казано правителството трябва да води такива политики, каквито биха спомогнали да се увеличи конкурентното предимство на страната;
-
Стабилна банкова система и развити финансови пазари;
Негативните сигнали могат, най-общо, да се изразят в губенето на доверие и предвидимост от страна на чуждестранните инвеститори към водените политики от държавата. Те биха могли да се изразяват в резки промени по отношение на фискалната политика (от рестриктивна към експанзионистична или обратното) на страната, (която неминуемо ще се изрази и на пазара на труда, на ценовите равнища, на банковия и финансовия сектор, на конкурентноспособността, на стабилността на парите и т.н), непрозрачност на водените политики от страна на правителството и влошаване на условията за правене на бизнес.