По-нискиданъци, моля

Сега, когато празненствата по случай разширяването на Европейския съюзприключиха, новите членове трябва да се приготвят за трудни времена занапред.Не друг, а самият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, критикува икономическатаполитика на тези страни. Както заяви пред списание “Фокус”: “В централно- и източноевропейските страни съществуват определени очаквания за разширяването– ние имаме ниски данъци и заплати, а инфраструктурните проекти, които самине можем да финансираме, ще бъдат платени от ЕС. Това не е пътят да се вървинапред. Нуждаем се от разумен баланс.” Коментарите на канцлера отразяватизявлението му от 19 април, когато той заедно с шведския премиер Горан Першонкритикуваха ниското данъчно облагане в новите страни членки.

Новите членове на ЕС трябва твърдо да се противопоставят на натиска отзапад, защото ниските данъци и благоприятната за бизнеса среда са тяхнатаединствена надежда да генерират икономически растеж и да догонят запада.

За начало, г-н Шрьодер е прав за ниските данъци в новите страни членки.В Естония има нулев данък върху реинвестираната или неразпределената печалба.В Латвия и Литва ставката по корпоративният данък е 15%; в Унгария е 16%;в Полша и Словакия – 19%. Обаче канцлерът пропуска да спомене, че повечетоот старите членки отдавна са осъзнали, че по-ниските данъци водят до по-високикономически растеж. Например между 1996 и 2003 г. Белгия намали ставкатапо корпоративния си данък на 34% от 40.2%; Дания – на 30% от 34%; Гърция– на 35% от 40%. Исландия намали корпоративния си данък на 18% от 33%; Ирландия– на 12.5% от 40%; Италия – на 38.3% от 53.2%; Люксембург – на 30.3% от40.3% и Португалия – 33% от 39.6%.

Тази критика на ниските данъци от страна на г-н Шрьодер е лицемерна, защотоГермания направи същото, като намали корпоративния данък от 57.4% през 1996г. до 39.4% през 2003 г. Тоест, истинският проблем на канцлера изглеждане са самите по-ниски данъци. По-скоро г-н Шрьодер възразява срещу факта,че някои държави са способни да намалят данъците си повече от другите, катоизпреварват Германия и нейната скъпо струваща система за социални грижи.

По-нататък г-н Шрьодер е неискрен като твърди, че новите членки разчитатна помощи от старите, като Германия, за да се справят с дефицитите зарадипо-ниските данъчни приходи. Размерът на националните вноски в бюджета наЕС не зависи от данъчните приходи. Той е определен като процент от брутниявътрешен продукт на страната. Как са разпределени тези средства е въпрос,който трябва да бъде решен от европейските политици. Но тези решения невлияят на общия размер на самите вноски.

Ако канцлерът иска да понижи процента на германската вноска от бюджетана ЕС, той трябва да продължи сегашната си икономическа политика, коятоспира икономическия растеж и намалява размера на германската икономика.Или пък, да остави останалите страни да се развиват.

Разбира се, икономическият растеж е основният проблем на новите членки.Според Световната банка брутният национален доход (БНД) на човек от населениетов Латвия, Литва и Словакия през 2002 г. е бил съответно $3,480, $3,660 и$3,950. Обаче БНД на човек в Германия през 2002 е бил $22,740. С други думи,ако новите членове искат да настигнат Запада трябва да им бъде позволенода следват политика, която генерира по-бърз икономически растеж. За щастиеизглежда, че пазарноориентираната политика се отплаща. Например между 1998и 2003 г. средният растеж на БВП на Естония, Унгария, Латвия, Литва и Словакияе съответно 4.69%, 4.04%, 5.87%, 5.27% и 3.23% на година. От друга странагерманската икономика расте със среден темп от 1.25% през същия период.

За да бъдем честни от избухването на канцлера има и една непреднамеренаполза. Извеждането на преден план на вътрешно европейските финансови трансферипозволява на икономистите да разсеят някои от митовете забулващи помощитекато характеристика на политиката на развитие. В миналото ЕС даваше двеобяснения за финансовата помощ за отделните европейски региони. Първо, помощитетрябваше да намалят неравенството в доходите. Все пак, когато основниятразмер на регионалните помощи започна да се разпределя в средата на 70-тегодини 44% от населението на ЕС живееше в региони с право на помощи. Въпрекитова през 1997 г. този процент се увеличи до почти 52%. С други думи, програматасе провали в изпълнението на основната си задача за намаляване на различиятамежду богатите и бедните европейски региони. Обаче тя наистина успя да стимулираповедение на търсене на изгода (rent-seeking) сред членовете на ЕС. НапримерИспания заплаши да наложи вето на целия процес на разширяване на ЕС вместода загуби дела си от помощите от него.

Второ, помощта трябваше да генерира по-бърз икономически растеж в споменатитерегиони на Европа. Съществуват някои концептуални проблеми с този подходкъм икономическия растеж. Правителствата имат изключително лоша слава присправянето с основния проблем на икономическата наука: ефективното разпределениена ресурсите. Докато пазарът определя разпределението на ресурсите споредсъобразената спрямо риска възвръщаемост от инвестициите, правителстватаразпределят ресурсите на основата на политическото лобиране.

Инвестирането в инфраструктура в продължение на 40 години в италианскияюг е пример за провала на правителството. Югът продължава да е значителнопо-беден от севера. При това финансовата помощ за юга създаде силно чувствона възмущение на север и доведе до засилване на сепаратисткото движениена Умберто Боси – Северната лига. Скорошната инициатива на председателяна Европейската комисия Романо Проди да стимулира икономическия растеж чрезизграждане на мрежа от железопътни и автомобилни магистрали през целия континенттрябва да се разглежда именно в светлината на традиционната политика заразвитие в родната му страна.

На практика помощите не могат да са фактор за икономическия растеж в Европа.Ако това беше вярно Гърция и Португалия, които получаваха някои от най-големитесуми, но следваха социалистическа икономическа политика, щяха да бъдат европейскитеикономически суперсили. Вместо това те са сред най-бедните преди разширяванетона ЕС.

И тук привържениците на помощите поглеждат към Ирландия като успешен пример.Но уроците извлечени от опита на Келтския тигър са твърде различни. Когатопрез 1973 г. Ирландия се присъедини към Европейската икономическа общносття беше една от най-бедните страни в Европа. През 2002 г. Ирландия можеда се похвали с брутен национален доход на човек от населението от $23,030– по-висок от германския от $22,740 и френския от $22,240. Как се случитова?

Помощите от ЕС не биха могли да са основна причина за ирландския икономическирастеж. Както показва Бенджамин Пауъл в изследване на Института Катон, темпътна икономически растеж расте по времето когато европейските помощи намаляваткато процент от ирландския БВП. Това, което Ирландия направи, за да увеличиикономическия си растеж, беше да намали най-високата си пределна данъчнаставка от 80% през 1975 година до 44% през 2001 година и да понижи стандартнияподоходен данък от 35% през 1989 година на 22% през 2001 година. Ирландцитенамалиха ставката по корпоративния данък от 40% през 1996 година на 12.5%през 2003 година. Всичко на всичко данъчните приходи през 1999 година са31% от БВП. За сравнение средните приходи в останалите страни от ЕС са 46%.В резултат на тези и някои други реформи ирландската икономика растеше със7.65% средногодишно между 1992 и 2001 година.

Казано по друг начин има достатъчно доказателства, за да твърдим, че пазарноориентиранатаполитика е по-добра за генериране на бърз икономически растеж отколкотоса финансовите помощи. Новите членове трябва да бъдат насърчавани, а незаплашвани, когато възприемат такава политика. Старите членове на ЕС трябвада гледат на новите не като заплаха, а като пример за подражание.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Г-н Тупи е помощник директор на Проекта за глобална икономическа свободав Института Катон.
Статията е публикувана в The Wall Street Journal и е преведена с разрешениетона автора.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).