Платежният баланс за деветмесечието

През седмицата Българската народна банка оповести предварителни данни за платежния баланс на страната до края на третото тримесечие на 2006 г. Продължава нарастването на дефицита по текущата сметка и реализирането на излишък по финансовата. Общият баланс за деветмесечието е положителен и достига 1285.8 млн. евро.

Развитието по текущата сметка се характеризира с по-висок темп на нарастване на износа на стоки (F.O.B.) с 30.9% спрямо вноса на стоки (F.O.B.) – с 26.4% за деветте месеца на годината. Разликата в относителното нарастване обаче, не е достатъчна да промени съотношението между вноса и износа на стоки. Нарастването на износа на стоки в абсолютно изражение е с 2 099.6 млн. евро, докато вносът на стоки нараства с 2 578.4 млн. евро, което допринася за повишаване на дефицита по търговското салдо и съответно по текущата сметка като цяло.

Структурата на износа се изменя спрямо деветмесечието на 2005 г. Делът на енергийните ресурси нараства с 4.3 процентни пункта, този на суровините и материалите – с 1.5 процентни пункта, докато делът на инвестиционните стоки се понижава с 0.7 процентни пункта, а на потребителските – с 5.1 процентни пункта. Причина за това развитие е високият растеж на приходите от енергийни ресурси (77.1%), докато при потребителските стоки той е значително по-малък – 8.1%.

Промяната в структурата на вноса е в подобна посока с тази на износа. Делът на енергийните ресурси и на суровините и материалите се повишава съответно с 3.2 и 0.1 процентни пункта, докато този на потребителските и на инвестиционните стоки се понижава с 0.8 и 1.9 пункта.

Промяната във външната търговия се дължи до голяма степен на повишаването на цените на горивата и на някои базисни суровини на международните пазари, което се отразява върху условията на търговия (отношението между вносните и износните цени). Освен това се повишават и внесените количества петрол и други горива, които след това се преработват и изнасят. Данните показват, че около 2/3 от нарастването на вноса на енергийни ресурси може да се обясни с нарастване на износа им.

Нарастването на приходите от предоставените услуги от местни резиденти е с 11% за разглеждания период, докато получените услуги се увеличават с 20.1%. Прави впечатление невисокият растеж на туристическите услуги за чужденци – 4.5%. Като цяло положителното салдо по услугите се понижава с 95.8 млн. евро.

Статиите доход и текущи трансфери също допринасят за повишаването на дефицита по текущата сметка. Нетният доход се понижава със 173.5 млн. евро, което се дължи основно на нарасналите плащания на доходи от инвестиции в страната, които не могат да се компенсират от по-високите приходи от работещите в чужбина българи. Нещо повече – нетните текущи трансфери намаляват със 119.8 млн. евро поради по-малкия размер на получените безвъзмездни средства от български граждани, пребиваващи в чужбина, тъй като тези от фондовете от Европейския съюз се повишават със 17.6 млн. евро. Причините за по-малките частни трансфери могат да се търсят в икономическата стабилизация на страната, обединяването на семействата зад граница, от една страна, и в методологията на отчитането им – от друга.

При финансовата сметка се наблюдава значително повишение на излишъка със 128.4% спрямо аналогичния период на 2005 г., като достига 3 287.8 млрд. евро. Преките инвестиции в страната са в размер на 2 845.1 млн. евро или около 11.8% от прогнозния брутен вътрешен продукт за цялата 2006 г. Факторите, които допринасят за тези резултати са нарасналата стабилност, позитивните очаквания във връзка с членството в ЕС, подобряването на някои елементи от средата за бизнес (най-вече промените в преките данъци), доброто съотношение между доходност и риск от вложенията в България.

Друг елемент от финансовата сметка, който заслужава внимание, е значителната разлика в депозитите на чуждестранни резиденти в местни банки. Само през последното тримесечие от банките са изтеглени 983.3 млн. евро. Обяснението за това вероятно е в промяната на политиката на Българската народна банка по отношение на кредитирането от месец юни насам. Тя се изразява в постепенна отмяна на наложените ограничения, което позволява изменения в структурата на техните баланси във вид на по-малко депозити от банките-майки. Вероятно обаче, голяма част от тези средства на практика не са изтеглени от икономиката, а са вложени под някаква друга форма.

Като цяло общият баланс по текущата, финансовата и капиталовата сметка, коригиран в някаква степен поради възможни грешки, е положителен. Това е признак за моментната стабилност на българската икономика. Привличането и задържането на чуждестранните капитали обаче, не е еднократен акт, а цялостен процес, който става все по-динамичен предвид нарастващата конкуренция от съседните страни. Те предприемат все по-сериозни стъпки за подобряване на средата си за бизнес. Следователно всяко забавяне на реформите би могло да означава значителни пропуснати възможности за повишаване на заетостта и доходите в българската икономика.