През седмицата Българската народна банка оповести предварителни данни за платежния баланс на страната до края на третото тримесечие на 2006 г. Продължава нарастването на дефицита по текущата сметка и реализирането на излишък по финансовата. Общият баланс за деветмесечието е положителен и достига 1285.8 млн. евро.
Развитието по текущата сметка се характеризира с по-висок темп на нарастване на износа на стоки (F.O.B.) с 30.9% спрямо вноса на стоки (F.O.B.) – с 26.4% за деветте месеца на годината. Разликата в относителното нарастване обаче, не е достатъчна да промени съотношението между вноса и износа на стоки. Нарастването на износа на стоки в абсолютно изражение е с 2 099.6 млн. евро, докато вносът на стоки нараства с 2 578.4 млн. евро, което допринася за повишаване на дефицита по търговското салдо и съответно по текущата сметка като цяло.
Структурата на износа се изменя спрямо деветмесечието на 2005 г. Делът на енергийните ресурси нараства с 4.3 процентни пункта, този на суровините и материалите – с 1.5 процентни пункта, докато делът на инвестиционните стоки се понижава с 0.7 процентни пункта, а на потребителските – с 5.1 процентни пункта. Причина за това развитие е високият растеж на приходите от енергийни ресурси (77.1%), докато при потребителските стоки той е значително по-малък – 8.1%.
Промяната в структурата на вноса е в подобна посока с тази на износа. Делът на енергийните ресурси и на суровините и материалите се повишава съответно с 3.2 и 0.1 процентни пункта, докато този на потребителските и на инвестиционните стоки се понижава с 0.8 и 1.9 пункта.
Промяната във външната търговия се дължи до голяма степен на повишаването на цените на горивата и на някои базисни суровини на международните пазари, което се отразява върху условията на търговия (отношението между вносните и износните цени). Освен това се повишават и внесените количества петрол и други горива, които след това се преработват и изнасят. Данните показват, че около 2/3 от нарастването на вноса на енергийни ресурси може да се обясни с нарастване на износа им.
Нарастването на приходите от предоставените услуги от местни резиденти е с 11% за разглеждания период, докато получените услуги се увеличават с 20.1%. Прави впечатление невисокият растеж на туристическите услуги за чужденци – 4.5%. Като цяло положителното салдо по услугите се понижава с 95.8 млн. евро.
Статиите доход и текущи трансфери също допринасят за повишаването на дефицита по текущата сметка. Нетният доход се понижава със 173.5 млн. евро, което се дължи основно на нарасналите плащания на доходи от инвестиции в страната, които не могат да се компенсират от по-високите приходи от работещите в чужбина българи. Нещо повече – нетните текущи трансфери намаляват със 119.8 млн. евро поради по-малкия размер на получените безвъзмездни средства от български граждани, пребиваващи в чужбина, тъй като тези от фондовете от Европейския съюз се повишават със 17.6 млн. евро. Причините за по-малките частни трансфери могат да се търсят в икономическата стабилизация на страната, обединяването на семействата зад граница, от една страна, и в методологията на отчитането им – от друга.
При финансовата сметка се наблюдава значително повишение на излишъка със 128.4% спрямо аналогичния период на 2005 г., като достига 3 287.8 млрд. евро. Преките инвестиции в страната са в размер на 2 845.1 млн. евро или около 11.8% от прогнозния брутен вътрешен продукт за цялата 2006 г. Факторите, които допринасят за тези резултати са нарасналата стабилност, позитивните очаквания във връзка с членството в ЕС, подобряването на някои елементи от средата за бизнес (най-вече промените в преките данъци), доброто съотношение между доходност и риск от вложенията в България.
Друг елемент от финансовата сметка, който заслужава внимание, е значителната разлика в депозитите на чуждестранни резиденти в местни банки. Само през последното тримесечие от банките са изтеглени 983.3 млн. евро. Обяснението за това вероятно е в промяната на политиката на Българската народна банка по отношение на кредитирането от месец юни насам. Тя се изразява в постепенна отмяна на наложените ограничения, което позволява изменения в структурата на техните баланси във вид на по-малко депозити от банките-майки. Вероятно обаче, голяма част от тези средства на практика не са изтеглени от икономиката, а са вложени под някаква друга форма.
Като цяло общият баланс по текущата, финансовата и капиталовата сметка, коригиран в някаква степен поради възможни грешки, е положителен. Това е признак за моментната стабилност на българската икономика. Привличането и задържането на чуждестранните капитали обаче, не е еднократен акт, а цялостен процес, който става все по-динамичен предвид нарастващата конкуренция от съседните страни. Те предприемат все по-сериозни стъпки за подобряване на средата си за бизнес. Следователно всяко забавяне на реформите би могло да означава значителни пропуснати възможности за повишаване на заетостта и доходите в българската икономика.
