Пазар и социализъм: Финландия и Естония
Преди Съветският съюз да анексира Естония през 1940 г. средният доход на естонците е с 84% по-висок от този в съседна Финландия; към 1988 г. той вече е само 22% от средния във Финландия. Налагането на социализма и сриването на жизнения стандарт в Естония е основната тема на нова книга, която предстои да бъде публикувана от канадския Институт „Фрейзър“ – независим изследователски и образователен център за изследване на публични политики.
„С оглед на сходствата между двете страни, финландско-естонското сравнение изчерпателно илюстрира ефектите на социализма в Естония и неговите истински неблагоприятни влияния върху жизнения стандарт“, каза Матю Мичъл, водещ експерт в Института на Фрейзър и съавтор на „Пътят към свободата: Забележителният възход на Естония от васална социалистическа държава до една от най-свободните нации на света.“
Естония и Финландия споделят много общи черти, включително география и природни ресурси. Те можеха да споделят и еднаква икономическа съдба. Но след Втората световна война, докато Финландия продължи със сравнително пазарно-ориентирана икономика, Естония остана част от Съветския съюз.
От 1925 до 1934 г., работниците в Естония изкарват с 84% повече от работниците в съседна Финландия, но след десетилетия на социализъм под съветско управление, през 1988 г. естонците получават едва 22% от средния доход на финландците.
В резултат, естонските работници трябва да работят много по-дълго за да си позволят покупка на сравними стоки – и то с уговорката, че те са дори налични в магазина. Например, през 1988 г. естонците трябва да работят почти шест пъти повече часове от финландците, за да си купят цветен телевизор, почти четири пъти повече часове за да си купят хладилник и над три пъти повече часове за мъжки костюм.
И още: през 1960 г. продължителността на живота в Естония е почти същата като в други страни с високи доходи, но през 1990 г., след десетилетия на социализъм, средният естонец може да очаква да живее с пет години по-кратко от хората в тези страни, включително и в сравнение със съседна Финландия.
Тази нова книга за Естония е от особено значение, особено след скорошните резултати от анкета на Leger, които показват, че 42% от всички канадци – и 50% от младите канадци на възраст 18-24 години – считат социализма за по-добрата икономическа система. Още повече – сред тези, които предпочитат социализма, 35% подкрепят прякото управление на икономиката от страна на правителството чрез държавна собственост върху компании и дори цели индустрии.
Тази книга е част от серията „Реалности на социализма“ на Института на Фрейзър.
Институтът „Фрейзър“ (FraserInstitute) е независим канадски изследователски и образователен център за обществените политики с офиси във Ванкувър, Калгари, Торонто и Монреал, и е част от глобална мрежа от сходни организации в 87 държави. Мисията му е да подобри качеството на живота на гражданите, като изучава, измерва и обвързва ефектите на публичните политики върху предприемачеството, стопанския избор и създаването на благосъстояние.
