Отложената приватизация на Пловдивския панаир

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

На заседанието си тази сряда парламентарната комисията по икономическата политика взе решение „Международен панаир – Пловдив“ да бъде включен в т.нар. забранителен списък за приватизация, докато не бъде изготвена „стратегия за продажбата и развитието“ на компанията. Доколкото ни е известно, основният официален мотив срещу незабавната приватизация на Пловдивския панаир е: компанията държи четири гласа в международна корпорация, която взима решения за провеждането на определени международни изложения; следователно нейното управление е част от външната политика на българското правителство.

Тъй като не намираме конкретната връзка между Пловдивския панаир, международните изложения по света и българската външна политика, не може да приемем за рационална мотивацията за спиране на тази приватизационна процедура. Все пак използваме случая да представим няколко релевантни бележки относно приватизацията на „Международен панаир – Пловдив“.

Приватизацията е процес, при който държавата ограничава своята намеса в икономиката, като прехвърля собствеността върху определени активи. Смисълът от прехвърлянето на „Международен панаир – Пловдив“ в частни ръце не се различава по нищо от този общ принцип. Има едно общо положение, около което се надяваме да се е оформил обществен консенсус. То гласи: свободата на стопанска дейност е основен принцип, а всяко държавно ограничение е изключение, което би следвало да бъде изрично аргументирано и легитимирано. Държавното притежание на активи е част от намесата и като такова трябва да бъде аргументирано; при липса на релевантни аргументи и общо съгласие, държавното стопанисване на активи е нелегитимно.

В първоначалната идея за приватизиране на „Международен панаир – Пловдив“ компенсаторните записи бяха част възможните платежни инструменти. Това беше добър начин към едно държавно създадено платежно средство да бъде отнесена някаква стойност и по този начин държавата да изпълни в някаква степен своето обещание към собствениците на компенсаторни записи.

Ако аргументът за гласа на Пловдивския панаир в международната структура продължи да фигурира в дебатите по тази сделка, вероятно най-лесният и прозрачен начин за приватизация е следният: компанията се разделя на две дружества – едното стопанисва земята и сградите на панаирното градче в Пловдив, а другото – получава останалите права на старата компания, включително въпросното право на глас. Първото е класическа форма на средство за секюритизиране на активи (или според създаващата се българска терминология дружество със специална инвестиционна цел). Неговите акции ще бъдат достатъчно атрактивни за консервативни инвеститори, като пенсионните фондове например. Приватизацията му ще е възможна, както при единична продажба на основния пакет, така и чрез публично предлагане на малки пакети.

Второто дружество пък ще има като основно предимство въпросния глас, който, ако наистина е толкова ценен, може да бъде предложен на открит търг. Цената може да е достатъчно атрактивна, за да накара българското правителство да се откаже от този глас. Ако все пак този глас остане част от „българската външна политика“, това наистина би следвало да се аргументира с релевантни твърдения. Тежестта на доказателството по принцип остава за тези, които са срещу приватизацията.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.