Събитията от последната седмица дават известно основание да смятаме, че тежката криза, обхванала Венецуела последните няколко години, може да приключи или поне страната да поема в посока на възстановяване. Струва си обаче отново да разгледаме измеренията и причините за кризата, довели до ръба страната, сочена само преди десетилетие за пример на работещ, успешен модел на социализъм и жизнеспособна алтернатива на западното съчетание от либерална демокрация и капитализъм.
Факторът, който често оставаше настрана от розовия наратив за тъй наречения „боливарски социализъм“, беше неговата изключителна зависимост от износа на петрол и петролни продукти, които формират повече от половината от икономиката на страната. Неслучайно икономическият цикъл на Венецуела е силно обвързан с динамиката на международните пазари на петрол, а кризите ѝ съвпадат с резките им сривове. По същия начин кризата, която наблюдаваме от няколко години, е следствие от рязкото поевтиняване на петрола в началото на десетилетието, съчетано със свиването на венецуелския износ.
Графика 1: Ръст на БВП
Източник: МВФ
Динамиката на брутния вътрешен продукт на Венецуела доста ясно демонстрира дълбочината на кризата, в която страната се намира през последните пет години – период, в който почти целият останал свят се възстановяваше и се върна към растеж. Обстоятелството, че през последните три години Венецуела е губила почти по една шеста от икономиката си годишно до голяма степен обяснява рязкото обедняване на населението ѝ и липсата на продукти от първа необходимост в магазините. Любопитна е и динамиката на БВП на страната от началото на хилядолетието – друг период на икономически възход за по-голямата част от света, но и такъв с относително ниски цени на петрола и петролните продукти, довел закономерно до предишната дълбока криза във Венецуела. Ако има изобщо основания за оптимизъм, те са в средносрочната прогноза на МВФ, според която Венецуела ще остане в рецесия през следващите пет години, но икономиката ѝ ще се свива значително по-бавно отколкото днес.
Графика 2: Инфлация
Източник: МВФ
Инфлацията вероятно най-добре отразява въздействието на кризата върху живота на обикновения венецуелец. Още през 2015 г. страната беше рекордьор по годишен ръст на индекса на потребителски цени, а през 2017 г. той достигна почти 3000% ( причината, поради която миналата година не е включена в графиката е, че прогнозата на МВФ сочи изменение с около 2,5 милиона процента). На практика, за няколко години инфлацията напълно е унищожила покупателната способност и спестяванията на венецуелците, а неколкократните увеличения в минималната заплата не помогнаха за облекчаването на ситуацията. Това личи и в реалния курс на боливара, който на практика е загубил стойността си спрямо световните валути.
Графика 3: Безработица
Източник: МВФ
Кризата не се отразява благотворно и на пазара на труда. Докато в първите ѝ две години безработицата беше относителни ниска, то днес тя обхваща повече от една трета от работната сила; трябва да имаме предвид и обстоятелството, че немалка част от населението търси работа в околните страни, където има и по-голям достъп до потребителски стоки, и по-добро заплащане. Възстановяването на пазара на труда ще е и сред най-големите предизвикателства за следкризисната икономика на Венецуела.
Графика 4: Държавен дълг
Източник: МВФ
Ако имаше макроикономически индикатор, който доскоро даваше основание за оптимизъм за бъдещето на венецуелската икономика, това беше относително ниският ѝ държавен дълг. Според прогнозите на МВФ за 2018 г. (и последващите години) равнището на дълга обаче се е повишило чувствително и съответно изплащането му в бъдеще ще представлява допълнителна пречка пред възстановяване на икономиката ѝ.
Графика 5: Баланс по текущата сметка
Източник: МВФ
Предвид силната зависимост на венецуелската икономика от износа ѝ, балансът по текущата сметка е доста показателен за текущото ѝ състояние. Докато през 2015-16 г. значителните ѝ излишъци (най-вече следствие от петролната търговия) бързо се превръщат в дефицити, то последните две години изглежда по-скоро има нормализация. На практика обаче балансът е резултат не от възстановяване на равнищата на износа, а от свиването на вноса.
Графики 6 и 7: Петролна търговия
Източник: ОПЕК
Струва си да се спрем и на най-прекия „виновник“ за венецуелската криза – сривът на петролната ѝ търговия. Докато доскоро износът на суров петрол на Каракас изглеждаше относително стабилен, то през последните години всичките ѝ основни пазари са се свили значително. Износът на рафинирани петролни продукти обаче оставя малко поле за оптимизъм – венецуелските горива на практика са изчезнали от всички пазари, освен от този на околните ѝ държави. С други думи, възстановяването на венецуелската икономика ще трябва да премине и през нейното преструктуриране, при това в посока на намаляването на зависимостта ѝ от износа на петрол и петролни продукти.
В заключение
Въпреки че разпада на режима на Николас Мадуро вероятно ще даде път на икономически реформи и ще сложи край на „боливарския социализъм“, случилото се в страната през последните години е доста подходящо предупреждение за страните, изкушени да комбинират зависимостта си от износ на суровини и лесното богатство, което идва с тях, с централизирана икономика, висока степен на преразпределение и липса на икономическа свобода. Нееднократно този модел е доказал своята крехкост и чувствителност както на външни шокове, така и на вътрешни брожения, и Венецуела не прави изключение.
