Общински неволи

През последните няколко седмици в публичното пространство основна темабеше Столична община и по-конкретно някои нерешени проблеми, които в единконкретен случай дори предизвикаха открито недоволство на гражданите в нея.Най-актуалното събитие беше протестът на част от жителите на квартал “Суходол”,който блокира сметосъбирането в София за период от шест дни. Това донякъдезасенчи новината за едно важно решение на общинските съветници, което бешеочаквано отдавна, а именно – започването на процедура по приватизация наОбщинска банка.

Проблемът със сметосъбирането, извозването и обработката на битовите отпадъцинаистина е сериозен. Той се дължи основно на централизирания начин, по койтосе случва това, като на практика се получава монополна дейност. Въпрекиче три фирми извършват сметосъбиране на практика всяка от тях е монополистна територията, която обслужва. По този начин имаме типичен пример за монополноценообразуване, което се утежнява от факта, че възложител на поръчката еобщината. Общината няма големи стимули да съкращава разходите за събиранена отпадъци, докато фирмите-изпълнители се възползват от това и от даденияим монопол и в крайна сметка цената за услугата се повишава. Все пак основнатапричина за това се явява общината, тъй като тя е източникът на монополаза фирмите.

Какво получават гражданите срещу своите пари? За съжаление – качествотона услугата не е достатъчно високо и не може да компенсира високата цена.Дори нещо повече – за период от шест дни София беше залята с боклуци – положение,което не приляга на никоя европейска столица, а дори и на който и да е град.Причината за това отново беше общината, тъй като не е изпълнено едно обещание,дадено доста отдавна. Изграждането на завод за преработване на отпадъцитее необходимо и беше част от предизборната програма на настоящия кмет ощеот предишния му мандат. След като не бяха предприети необходимите действияза реализацията на проекта гражданите на Суходол защитиха своите интереси,които са накърнени от сметището, разположено близо до жилищата им.

В икономическата теория подобно положение – на засягане на интересите натрета страна в отношенията между други две – се нарича външен ефект. Решениетона проблема с външните ефекти не е лесно, но най-добрият вариант е да сепреговаря с всеки засегнат или с групата като цяло и да се достигне до някаквакомпенсация приемлива и за двете страни. В конкретния случай имаме еднаотносително добре организирана група от хора, чиито интереси са засегнати,от една страна, и

Столичната община и фирмите по чистотата, от друга. Ако бъде построен заводза преработване на отпадъци и сметището се премести, се предполага, че проблемътще бъде решен. Само че дотогава ще мине време, през което отново ще имаразходи за засегнатата страна, които би трябвало да бъдат покрити. Самопреместването на сметището няма да е достатъчно – то просто ще отложи решениетои може да засегне друг краен квартал или друго селище, където биха моглида бъдат извозвани отпадъците.

Друг аспект на проблема е защо не е бил изграден заводът за отпадъци. Товаби могло да стане от частни инвеститори при по-голяма ефективност и за многопо-кратки срокове. Само че намерението на общината да строи свой завод влияенегативно на подобни инвестиции, тъй като наличието на подобна структурапредполага привилегировано отношение от страна на общината във вид на прекиили непреки субсидии.

Едно възможен вариант за събиране на сметта е пълно либерализиране на пазара.В момента отделният гражданин не може да си избере фирма, с която да сключидоговор за събиране и извозване на отпадъците, и по този начин да защитинай-добре личния си интерес. Повечето хора биха си избрали фирмата, коятоим предложи най-изгодни условия, и биха си плащали за тази услуга, кактои за останалите като например за електричество, интернет, кабелна телевизияи т.н.

Естествено ще има и такива, които ще изхвърлят отпадъци и ще се опитватда не плащат за това на никоя фирма, но за това може да им бъде търсенаотговорност по съответния законов ред и например чрез използване на частнисъдия-изпълнители.

Другото събитие породено от Столична община е решението за приватизацияна Общинска банка. Това безспорно е една добра новина, тъй като намалявас още една държавните банки в България и след това единствената такава банкаще бъде Насърчителна, която също трябва да бъде продадена. За приватизациятана Общинска банка се говори отдавна и най-после тя ще стане факт. Една голямачаст от нейната дейност е свързана с обслужване сметките на Столична община,която съответно се явява основен източник на приходи за банката. Досегане се провеждаше процедура за избор на банка, обслужваща общината, но презседмицата беше взето решение за това. Логично е банката предлагаща най-добриусловия да спечели за да се изразходват най-ефективно парите на данъкоплатците.В крайна сметка те са тези, които плащат данъци за издръжка на общинатаи ако съществуват по-изгодни алтернативи те трябва да бъдат избрани.