Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме данните за разпределението на общинските служители към края на 2022 г. Индикаторът описва мястото на общинската администрация в местната икономика, както и дават груба представа по колко души „обслужва“ един общински служител. Източник на данните са финансовите показатели на общините, публикувани от Министерство на финансите.
В големите общини този показател надхвърля 1:400, като само в Казанлък и Перник населението на един общински служител e над 500 човека; в столицата те са 472. Повечето общини попадат в обхвата между 100 и 300 жители на един общински служител.
|Интерактивна версия на картата|
Застаряването и раздробяването на общинската карта обаче личи ясно в това разпределение, като има общини, в които местната администрация е сред най-важните работодатели. В 52 от тях на един служител се падат по по-малко от 100 души, а най-ниска е стойността на показателя в Трекляно (14:1), Каспичан (20:1) и Бойница (32:1). Тези общини са ясно групирани – най-вече по западната граница на страната и в планинските райони. Очаквано, това са сред най-малките и фрагментирани общини, с подчертано негативна демографска динамика и слабо развита местна икономика.
В рамките на година стойността на показателя се е подобрила в 53 общини, но в останалите се наблюдава все по-голям брой общински служители спрямо населението. Важно е да отбележим също, че в общия случай подобренията са най-вече следствие от оптимизации на размера на местната администрация, а не от демографски подем и увеличаване на населението. Трябва да имаме предвид и че ползването на данните от преброяването на населението в бъдеще ще доведе и до влошаване на това съотношение.
Слабото представяне на малките общини е резултат най-вече от обстоятелството, че общинската администрация не може да бъде сведена под определен санитарен минимум, който да позволява тя да изпълнява основните си функции. По тази причина, и този индикатор навежда на мисълта, че има нужда от актуализация на картата на общините и намаляването на броя им до тези, които могат да съществуват като (относително) самостоятелни икономически единици.
