Някои акценти в оценките на Световната банка за стопанските перспективи на България

В началото на седмицата, в гранитната зала на министерския съвет бе представен новият икономически меморандум на Световната банка за България. Съдейки по изказванията на не малка част от присъстващите, оценките и препоръките останаха не докрай и не съвсем правилно разбрани.

За първи път има пълно съвпадение между оценките и препоръките на банката и тези на независимите наблюдатели на ставащото в българската икономика, с оценките на пазарно ориентирани и либертариански мислещи икономисти, включително предложенията на ИПИ.

Предишните икономически меморандуми на банката бяха относително едностранчиви, а отделни нейни доклади до не съвсем отдавна препоръчваха или приемаха като непреодолими тенденции някои очевидно несъстоятелни мерки от рода на увеличаването на администрацията и данъците, за да се посрещнат „предизвикателствата на присъединяването към ЕС”. Тогава се налагаше да оборваме тази несъстоятелност. Сега меморандумът е по-задълбочен и цялостен, и банката привежда допълнителни аргументи за политиките, отстоявани от споменатите наблюдатели и икономисти.

Натрупване на капитал и данъци

За първи път Световната банка разглежда подробно приноса на натрупването на капитал за растежа на стопанството и благосъстоянието на България. С неизбежната политическа коректност банката се спира на разширяването на възможностите да се произвежда повече и по-добре (т.е. на разрушаването на капитал) през 80-те години и периода до 1997 г. (1)

В тези оценки банката използва методологията на изчисляване на обща факторна производителност. Това е направено подробно в параграфи 2.25-2.30 (2) от меморандума.

Изводите на екипа на банката в тази област са два.

Първо, потенциалът за растеж, производство и сближаване с равнищата на благосъстояние на ЕС не се използва и ограничава (2.32 и 2.35). Това се доказва от обстоятелството, че фирмите не използват около 30% от производствените мощности, от сравнително ниската заетост и съсредоточаването на работната сила в отрасли със сравнително стагниращо производство.

Второ, натрупването на капитал отнема по-дълго време отколкото в други страни, измъкнали си от клещите на централното планиране заедно със или дори по-късно от България (2.35, 2.38-2.39 и Приложение “D”).

От таблицата в приложението, която привеждам тук съкратен вид е очевидно, че общият растеж на БВП на България е от два до три пъти по-нисък от този в повечето страни, с които гражданите й инстинктивно се сравняват, и повече от седем пъти по-нисък от растежа на БВП в Полша.

Само Хърватска е близо до България, но страната до средата на 1990-те години беше във война и бе силно засегната от т.нар. Косовска криза от 1999 г.

С изключение на Румъния равнището на БВП на човек от населението е най-ниско. Но Румъния дотогава бе управлявана от Николае Чаушеску.

Анализът дава основание за извода, че „икономическият ръст може да се ускори, ако България догони степента на реформите, които вече са осъществени от най-напредналите сред новите страни-членки” на ЕС (2.39).

Как трябва да стане това? Отговорите на този въпрос са най съществената част от меморандума. Ще се спра само на най-важната част от тях.

Ето най-категоричната и все пак позната препоръка (8.7), която този път бе безпогрешно разпозната от пресата:

• намаляване на данъците и осигуровките

• и реформи на пенсионното дело, здравеопазването, социалното подпомагане.

Ето и точния цитат:

• “България ще трябва да обуздае увеличаването на социалните разходи.

• Необходими са реформи в системата за социална защита за подобряване на нейната ефикасност и фискална стабилност и за да се даде възможност за намаляване на данъчно-осигурителната тежест върху заплатите, която създава значителни стимули за сивата икономика и за укриване на данъци, и която ограничава разкриването на работни места.

• За тази цел три области са от особено значение: задълбочаване на реформата в системата за социално осигуряване, реформиране на системата на здравеопазването и реформиране на системата за социално подпомагане.”

(Трябва да каже, че меморандумът се занимава и с образованието, но препоръките са по-половинчати и боязливи от онова, което препоръчват българските коментатори.)

Основното в тези реформи трябва да бъде търсенето на връзка с ускорено натрупване и печелившо използване на ресурси (капитал), които позволяват да се произвежда и живее по-добре в бъдеще.

Високото облагане пречи на формирането на капитал.

Високото облагане на корпоративните и личните доходи пречи на преобразуването на дохода в капитал. Когато в дадена страна, да речем – България, поддържа високо облагане на дохода и неефективни правителствени разходи, тя поддържа формирането на капитал от наследство, чрез завземане от другите и втвърдява обществените структури и неравенства.

Когато дадена страна, да речем – България, иска до постигне направеното от други страни с по-богати граждани, тя трябва да намали данъчно-осигурителната тежест в по-голяма степен от средното в тези страни.

Такива са част от посланията на меморандума, изчистени от неизбежната политическа коректност. Историческо потвърждение на правилността на този подход може да бъде намерено и в обстоятелството, че сегашните богати страни не са имали такова високо данъчно облагане и толкова големи правителства, когато в миналото са били бедни.

Квази-данъци

С тях е свързана следващата най-съществена препоръка на Световната банка: „за да подобри управлението и финансовата отговорност в публичния сектор, правителството трябва да опрости прекомерно усложнената законодателна и регулативна рамка и да приложи напълно новите рамки за финансова отчетност, както и националните и секторните антикорупционни стратегии” (пак там).

Какви са оценките на банката в тази област.

Изводът е, че България в на правната, съдебната и регулативните области изглежда най-зле в сравнение всички останали от Нова Европа (ако тук включим Балканите)

Това ще рече, че правната и регулаторната система на страната са:

•  най-сложни

•  най-неефективни, т.е. липсва институционална способност да се осъществят приетите политики и прилагащите ги норми. (6.23).

Интересното е, че до този извод се стига не чрез допитване до общественото мнение, а чрез използването на обективни измервания. Най-важният показател тук е използването на т.нар. договорно-интензивни пари, съотношението на безналичните разплащания към широките пари, известни на икономистите като „М2”.

Смисълът на измерването се състои в това, че когато изпълнението на договорите е ефективно и евтино, хората се чувстват уверени и спокойно прибягват до безналични и банкови разплащания. Когато това не е така, те използват „кеш” и бартер. По този показател България е по-зле не само от новите страни-членки на ЕС, но и от Румъния, Македония, Русия, Украйна, Узбекистан, Армения, Беларус, Албания и Грузия.

Само по някои показатели (по производството по несъстоятелност) отделни страни (Полша, Словакия, Румъния и Словения) са малко по-зле от България (виж параграф 6.15).

Но изследванията на Световната банка са от 2003 г., а след това в много от тези страни започнаха и осъществиха реформи в тези области. Въпреки опитите за рефор