Новогодишни разрешения около съдебния съвет и главния прокурор

През цялата изминала година общественото внимание бе ангажирано с това как и дали могат да бъдат освободени членовете на Висшия съдебен съвет. Този въпрос придоби такава важност не заради това какви точно ги вършат в съвета спрямо текущите въпроси от функционирането на съдилищата и прокуратурата, а главно поради това, че главният прокурор ползва мнозинство от членовете, за да крепи властта си. Така формулата се сведе до: сменяме състава на ВСС, за да сменим Гешев. Сравнително задоволителна методология, но за еднократно ползване.

И ето че като че ли нещата започват синергетично да се подреждат в тази посока. През годината двама членове на съвета от прокурорската колегия подсилиха експертизата на Гешев, ставайки негови заместници. Такова прегрупиране на сили и кадри подсказва къса политическа скамейка в иначе независимата българска прокуратура. Двама от съдийската колегия пък подадоха оставки, поемайки отговорност за провалената реформа на съдебната карта на страната /главните виновници излязоха сухи и още са във ВСС/. Така се стигна до избори за попълване на квотата на съдиите в СК, избирани пряко от общото събрание на всички български съдии. При организираните есенни избори българските съдии проявиха разум и не участваха активно в избора. Така се стигна до неизбирането на двамата и единствени заявили се кандидати да довършат едногодишния мандат. Изборът не беше успешен, тъй като в него не участваха повече от половината от всички съдии, включени в избирателните списъци. За целта на следващия ден се проведе повторен вот, но и той не изпълни изискванията на Закона за съдебната власт, според който изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас. Напротив, на 17 октомври гласуваха още по-малко съдии – 580 от 2 202. 

После въпросните двама кандидати обжалваха отказа на избирателната комисия да насрочи нова трета дата, в който случай независимо от броя на гласувалите изборът да се счита редовен. Така щеше да се стигне до формално спазване на законоустановената процедура и до практическия абсурд – дори при 1 гласувал да бъдат избрани номинираните двама (Марина Михайлова и Деян Денев). Върховният касационен съд не възприе аргументите на Михайлова и Денев в решения (виж тук и тук), постановени на 29.12.2021.

От това следва, че трябва да бъде свикано ново общо събрание на съдиите.

Текстът на Закона за съдебната власт гласи, че това е необходимо да стане не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца преди изтичане на мандата на Висшия съдебен съвет. Разбира се и тази законова разпоредба леко влиза в конфликт с друга, според която органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет по колегии не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове. Но то затова е правото – за да се решават такива колизии.

Мандатът на настоящия осми състав на ВСС изтича на 03.10.2022 г. Така на практика излиза, че изборите за допълване на този състав на ВСС спокойно могат да се проведат с редовните за следващ девети състав. По този начин настоящият състав на ВСС, поне в частта му за съдийската квота (шестима от двадесет и пет) е на път да функционира при нежелание на двама кандидати за довършване на мандат и при избрани шестима за следващия състав. Така той съвсем ще се делегитимира.

Всичко казано дотук ще завари независимата българска прокуратура и най-вече нейното ръководство в новогодишен смут. Но за безкрайни наздравици е още рано, просто анти-Гешев фронтът е стъпка напред, а това определено е изнервящо.