ЕК и МВФ: Намаление на минималната заплата и преразглеждане на колективното договаряне е пътят към повече заетост

Ирландия

На 21 ноември 2010 година влошаващите се икономически условия принудиха властите в Ирландия да потърсят външна финансова помощ. Програмата на стойност 85 милиарда евро беше договорена между Европейската комисия и МВФ (съгласувано с ЕЦБ) и одобрена от Съвета на финансовите министри и Борда на МВФ през декември същата година.

Докладът на ЕК, който излезе тази седмица, хвърля светлина върху програмата, заложените цели и методи за постигането им. Най-общо мерките, които трябва да бъдат предприети, са реформи във финансовия сектор, справяне с проблема в публичните финанси на Ирландия и провеждане на структурни реформи. Последните имат за цел да направят ирландската икономика по-конкурентна и по-този начин да се избегне продължителната безработица. Именно заради това са от съществена роля за успеха на програмата.

По-внимателен анализ на двигателите на ирландския икономическия растеж, разкрива, че разходите за труд са нарастнали значително от 2002 година до началото на кризата без реално да отразяват същото нарастване на производителността на труда. Тази загуба на конкурентноспособност е пренебрегвана в годините на икономически подем, но сега се превръща в огромен проблем за възстановяването на Ирландия. Със свиването на търсенето на пазара на труда, от 2009 година започва естествена корекция на цената на труда. Минималната работна заплата в Ирландия (която през 2010 година е втората най-висока в ЕС) спъва този процес и според МВФ, може да доведе до високи нива на дългосрочна структурна безработица (нивото на безработица в момента е три пъти по-високо спрямо предкризисната си стойност).

Реформа на пазара на труда е наложителна в този контекст и включва минималната работна заплата, обезщетенията за безработни и създаване на по-гъвкав пазар на труда:

•  Планирано е минималната заплата да се намали с 12%, което да отразява по-реалистично влошените условия на пазара на труда – по-голямата част от безработните са нискоквалифицирани работници. Именно търсенето на нископроизводителен труд е особено засегнато от високите нива на нормативно определената минимална заплата.
•  Докладът посочва, че колективните трудови договори, определящи по-висока минимална заплата за даден сектор и важащи дори за работодателите в този бранш, които не са съгласни с тези условия, трябва да бъдат преразгледани. Тези договори затрудняват допълнително движението на работната сила между различните индустрии, а това е от огромно значение за Ирландия, където различните сектори на икономиката бяха засегнати по различен начин от кризата.
•  Помощите за безработни трябва да бъдат определени по начин, който да помогне за справянето с последствията от кризата, но не трябва да намалява стимулите за търсене и приемане на работа.

Симулации, направени с модела QUEST III, показват, че спад в номиналната заплата с 0,6% ще генерира след 10 години 0,3 % по-висока заетост и 0,2% по-висок БВП на Ирландия. Намаляването на съотношението на средната стойност на помощите за безработни към средната заплата с 5 процентни пункта ще доведе до нарастване на заетостта с 1% и БВП с 0,7%. Това ще има силен положителен ефект за нискоквалифицираните работници, чийто дял в общия брой заети ще се увеличи с 1,8%.

Допълнително, като част от структурните реформи се разглежда нов подход в управлението на държавните компании – ирландското правителство притежава големи дялове в транспортния и енергийния сектор, радиоизлъчването и управлението на горските масиви. Приватизацията на държавни активи може да намали публичния дълг и намали данъчното бреме в Ирландия.

Посочена е реформа и в пенсионната система с цел осигуряване на дългосрочна стабилност на публичните финанси. В съответствие с приетата вече от ирландските власти Национална програма за пенсиите (2010 г.), възрастта, на която хората ще могат да получат държавна пенсия, се увеличава от 65 години (в момента) на 66 години през 2014 г., 67 през 2021 г. и 68 години през 2028 г. По-важно, пенсията ще бъде изчислявана на база на средния получаван доход, докато възрастта за пенсиониране ще бъде обвързана с нормативно определената пенсионна възраст. Резултати от симулациите, направени за цялата икономика на ЕС, показват, че постепенното нарастване на възрастта на пенсиониране с две години, ще намали разходите за труд и ще повиши заетостта с 2,1%  и БВП с 2,2% след 10 години.      

България

Всички изводи и препоръки за Ирландия се отнасят дори с повече сила за България. Какво обаче се случва у нас?!

Социалният министър вече подгрява почвата за повишаване на минималната работна заплата от средата на годината. През март ще сме отново свидетели на този цирк, наречен тристранно обсъждане.

Синдикатите и социалното министерство продължават и да твърдят, че колективното трудово договаряне е изключително ефективно. Министърът дори се похвали тази седмица, че е използвал правомощията си да наложи един колективен договор върху цял отрасъл за 4 сектора (виж тук), т.е. дори и някои фирми да не са съгласни, то вече са длъжни да спазват правила, които други фирми от същия отрасъл са договорили.

В тази връзка, изключително полезно ще е да се видят тези колективни трудови договори, които са гордостта на синдикатите и министъра. На подадено през януари 2011 заявление за достъп до обществена информация от ИПИ до Главна инспекция по труда, която води регистър на всички колективни трудови договори получихме отговор, че част от договорите не са придружени от копие на технически носител. Представете си как колективен договор, който се отнася за Вашия сектор не е достъпен в Интернет на мястото, където трябва да се регистрира?! Всъщност, след нашето подадено заявление беше качен списъка на сключените през 2010 договори на отраслово и браншово ниво – 25 броя, а за 2009 бройката е 23 договора. Какво пише в тях, обаче е загадка.

Докато политиката на пълна непрозрачност и определяне на заплащането на работещите чрез колективно договаряне продължава, нищо добро не ни чака. Време е да се вземат мерки, които да върнат правото на работника и работодателя да се договарят директно за условията и заплащането.  Но това едва ли ще стане при този министър, който е бивш кадър на синдикатите – той това знае и затова това прави.