Можехме, но не пожелахме

Рядко в нашето ежедневие правосъдието предизвиква възторг. По-често възмущението от него е водещо. А за всеки вид реакция е нужно просвещение. Предимно да познаваме малко от фактите, нещо от съдържанието, а после да си направим и изводи. Особено вълнение предизвиква решението на Върховния административен съд/ВАС/, с което за втория тур на местните избори се дава възможност за машинно упражняване на вота.

По същество

Произнасянето не отменя решението на ЦИК да не допусне гласуване чрез машинни устройства на първия тур. Дотук с възторга. Оттук следва трезвостта:

• Решението /виж тук/ поставя акцента на това, че Изборният кодекс е оставил две алтернативни възможности за гласуване – с хартия или с машина. Предвиденото „може“ в чл. 206, ал. 1 от ИК, според ВАС, дава преимущество на хартията пред машината, когато ЦИК и отговорните институции не съумеят да организират изборния процес: „Пряката възможност на избирателя да гласува е осигурена чрез хартиени бюлетини“.
• Отмяната на машинния вот в петъчния ажиотаж, организиран от институционалната коалиция на Министерството на електронното управление, ЦИК и ДАНС е правомерна. Когато държавата е некомпетентна цената е за сметка на гражданите/избирателите. Политиците просто обжалват и вдигат врява без да отчитат собствената си некомпетентност.
• Министърът на електронното управление неправомерно е прехвърлил правомощие на своя заместник, без специалният закон да му дава това правомощие и това е фундаментален порок. От това следва, че оттук насетне удостоверяване на съответствието на машините по смисъла на чл. 213а, ал.2 от Изборния кодекс е изрична компетентност на министъра на електронното управление и именно неговата фигура и функция гарантира машините. Доктрината може да твърди и друго, но практиката да не споделя това. А историята мени своя ход по-често съобразно практиката и по-рядко – съобразно доктрината.
• Решението на ЦИК е незаконосъобразно единствено в частта, в която ЦИК отменя машинното гласуване, поради липса на удостоверние изправността на самите машини и на двата тура.

Едно десетилетие разлика[1]

Три дни преди провеждане на парламентарните избори през май 2009 г. ЦИК отказва регистрация на Синята коалиция. Поводът е оспорване на това кой е законно избраният представител на СДС /тогава част от СК/, спорещите са Мартин Димитров и Пламен Юруков. Решението на ЦИК е обжалвано от Мартин Димитров и Иван Костов.

С какво обаче миналото превъзхожда настоящето?

Тогавашният председател на ВАС Константин Пенчев организира така работата на съда, че жалбата да бъда разгледана в деня преди изборите и да има произнасяне. Към днешна дата Георги Чолаков, председателстващ ВАС, не направи това, макар законът да му позволява. За важността на административното правосъдие и ролята в този процес на Чолаков знаят мнозина, но говорят малцина. И тук има с какво историята да го запомни.

Има и още една разлика – тогавашното произнасяне на ВАС /виж тук/ разглежда изборния процес като фундамент на правовата държава, процес, който не бива да бъде поставян под съмнение. Мотивите са кратки, но твърде убедителни. Сегашното е след деня на избор и повече клони към словесен бюрократизъм. Единствено институционалният нихилизъм на ЦИК е същият – много политика, малко правни аргументи и решения, угодни на политически силните на деня. Правни и исторически традиции, от които трудно се бяга.

[1] Историческата памет за припомняне на това решение на ВАС дължим на съдията от Софийския районен съд Васил Петров.