Младежката безработица през 2022 г. е под 2%

След като миналата седмица представихме териториалното разпределение и особености на трайната безработица през 2022 г., днес се спираме на безработицата сред лицата до 29-годишна възраст, в опит да хвърлим повече светлина върху интеграцията на младите хора на пазара на труда.

Представените индикатори са изчисления на ИПИ на база на данни на Агенцията по заетостта, които включват единствено безработните, регистрирани в бюрата по труда. Това крие известни рискове, тъй като не включва хората, използвали алтернативни подходи за търсене на работа (например онлайн трудови борси или директна връзка с работодатели), които са по-популярни сред по-младите.

Средногодишният брой на безработните младежи е изчислен като средноаритметичното на регистрираните в бюрата по труда лица под 29 г. за всеки месец на 2022 г.  Стойността му за цялата страна е 16 540 души. Това е значително понижение спрямо 20 230 безработни младежи през 2021 г. и 30 854 през 2020 г. Младите безработни са съсредоточени в големите общини – Столична (1095), Пловдив (472) и Варна (382), анай-малко са в най-малките общини като Ковачевци, Невестино и Трекляно. Това не е изненада – очаква се да има повече младежи без работа в общини с по-голямо население. Въпреки това има случаи на общини, които макар и да нямат особено много жители, се нареждат изненадващо нагоре по абсолютен брой безработни младежи като Раковски (200), Котел (186), Бяла Слатина (160) и Вълчедръм (159). Значителна роля тук играе демографската структура на населението на общините, като безработните младежи са номинално повече в тези общини с по-младо население и съответно отсъстват в най-застарелите райони.

Делът на безработните младежи сред възрастовата група на 15-29 годишните (според данните от преброяването от 2021 г.)  обаче представя много по-различна картина. Той е най-нисък в Столична община (0,6%), Божурище (0,63%), Елин Пелин (0,83%) и Варна (0,85%) и най-висок в общините Чупрене (17,29%), Димово (14,71%) и Ружинци (14,68%).

Очаквано в големите градски общини стойността на този коефициент е нисък, което би могло да се обясни с по-динамичните пазари на труда, които предоставят повече кариерни възможности за младежите в тях. Най-високите резултати се наблюдават в Северозападна България, както и в отделни общини на североизток и по границите на страната. Стойността на индикатора общо за страната е 1,94% като в 191 общини делът на младите безработни сред всички младежи е по-висок, което би могло да се обясни с това, че големите общини с по-динамични пазари на труда дърпат средния резултат надолу. Важно е да отбележим, че делът на безработните младежи сред възрастовата група 15-29 г. е значително по-нисък от коефициента на безработица за 2022 г. според данните на АЗ, който в различните месеци варира между 4% и 5%.

Друг поглед върху младежката безработица ни дава делът на безработните под 29-годишна възраст сред всички безработни. Тук най-ниски са резултатите в общините Ардино (2,8%), Неделино (3,2%) и Невестино (3,6%), а най-високи – в Антон (26,3%), Чупрене (22,9%) и Челопеч (21,8%). За разлика от предходния индикатор, тук концентрацията е по-висока в общините в Средногорието, Пловдивско и по Черноморието, където видимо присъствието на младите сред регистрираните безработни в бюрата по труда е по-високо. Стойността на индикатора за страната е 11,2%, което се пада близо до средата на разпределението на общините – в 127 общини делът на младите безработни сред всички регистрирани е по-висок. Ако направим сравнение с дела на възрастовата група 15-29 г. спрямо цялото население (13,1%), виждаме, че присъствието на младежи в групата на безработните е диспропорционално по-ниско на национално ниво, както и в 182 общини, спрямо дела на младите към цялото население.

Данните показват, че младежите, заявили желание да работят, се интегрират доста по-лесно на пазара на труда спрямо средния жител. Абсолютният брой на безработните в групата 15-29 г. е нисък, ниски са и дяловете спрямо общото население от 15- до 29-годишна възраст и спрямо всички безработни. Това обаче важи само за тези, които активно се опитват да участват в пазара на труда. Съвсем различна е картината, ако направим сравнение с т.нар. младежи извън системите на заетост, образование или обучение (NEETs), които у нас през 2022 г. са 144 000 по данни Евростат и са в пъти повече от регистрираните в бюрата по труда лица от 15 до 29 г. Видимо интеграцията на пазара на труда е особено лесна за един сегмент от младежите, докато за друг тя остава трудно достижима – върху този проблем ИПИ публикува обстойно проучване миналата година, което може да прочетете тук.