01-09-2023

Конституционна есен

Народното събрание проведе своето първо заседание от започващата есенна сесия. Сред декларацииите на политическите лидери, произнесени от парламентарната трибуна, основна тема бе предстоящото обсъждане и потенциално гласуване на измененията на Конституцията на Република България /проекта виж тук/. Допреди две години подобни заявления липсваха или дори бяха квалифицирани на терена на политиката като ненужни. Днес те не само са неизменна част от политическия говор, но и са подкрепени от политическите фактори, доскоро познати като статукво.

Рисковете:

Тази есен ще е изборна. Местният вот вероятно ще преподреди легитимните претенции на политическите партии към властта. А това е първият сериозен риск за конституционния проект – за неговото приемане трябва широка политическа подкрепа. Упражняващите законодателната власт могат да бъдат заставени да извършат необходимите промени единствено под легитимната принуда на българските граждани – само по този начин биха могли да бъдат събрани нужните 180 парламентарни гласа за постигане на необходимата реформа. Такова усърдие предполага сериозна политическа отговорност и добра коалиционна култура по базисни обществени въпроси. Следователно можем да твърдим, че международната помощ е допълнителен, но не основен мотиватор на едно такова начинание и ще има задачата единствено да оцени експертно резултата. Реалната опасност е проектът, внесен като реформаторски и отговарящ на международните стандарти и препоръки към България, да бъде подменен чисто съдържателно при обсъждането и гласуванията в комисия. Тогава ще бъде извлечен политически дивидент от всички парламентарно представени партии, без да има обективно измерим обществен резултат;
Втори съществен риск е замърсяването на безспорното като предмет на изменения със спорни теми. А безспорното е повече от ясно – дефицитите в устройството на българската държава са основно свързани със съдебната власт – липсата на достатъчно гаранции за независимостта на съда и безотчетната дейност на прокуратурата. Добавянето на злободневни теми като националния празник, правомощията на служебното правителство и президентските правомощия е необяснимо само по себе си. Изкушително е накратко да кажем, че тези, които са несъгласни с политиката на президента следва да го предизвикат именно на територията на политиката, а не на законодателните действия по изменение на основния закон. Не липсват възможности за това – например къде е проектът, който той щеше да представи през пролетта на 2020 г.? Разписан ли е, защо не е, съдържа ли заявки за разширяване на президентските правомощия? Политическото и държавническото имат свой различен живот;
Добре знаем, че за приемането на основни за едно общество закони е необходимо съгласие. Съгласието прави законите изпълними и дава власт на държавата да ги налага със своите действия. Ако днес ограничаваш една институция от неразбирателство с оглавяващата я личност, утре някой може да си помисли да внесе в тези теми небивалиците, за които към този момент добре скрити стоят остатъците от някогашната българска левица и нещото, уподобяващо българска фашистка партия. Като краен резултат може да се окаже, че и на конституционните промени ще се сложи етикет на нещо чуждо, западно и лошо…

Какво липсва като идейни политически и експертни действия?

Сравнително радикални предложения, които да раздвижат системата, знаем, че съдиите и прокурорите са несменяеми, но не са уседнали и това дава възможности за действия;

Конституционен проект без ВСС и връщане при МП и съответно овластяване на общите събрания на съдиите по въпросите, които се разглеждат сега от ВСС (съществуването на ВСС е опит за универсално решение на проблемите на съдебните системи на Централна и Югоизточна Европа, които в началото се приемат като панацея, а впоследствие се оказват непригодни в локален контекст). Много може да се говори по темата необходимо ли е Велико народно събрание, за да закриеш или разделиш ВСС, но когато имаш широко поле на действие имаш накъде да настъпваш и отстъпваш в поведението си.

От конституционния дебат може би умишлено се е изолирала академичната общност. Гласовете в подкрепа са малко, тези, които са против не излагат нито един аргумент и не отчитат обективните препоръки към страната. Академизъм на здрав разум и политически усет не е академизъм.

Част от политическите лидери имат знанието и опита как да бъдат извървяни тези процеси, а те без съмнение трябва да бъдат съпроводени и с проект на Закон за съдебната власт, който доразвива конституционните текстове. Предстои да видим дали и това ще бъде обезпечено в тази конституционна есен.