Кога ще започнем да си плащаме здравните осигуровки?

Тази седмица в публичното пространство се появи идеята за реформа в областта на здравеопазването. Министърът на финансите оповести, че се обсъжда идеята част от здравната вноска да постъпва в  частен здравен фонд по подобие на пенсионната вноска. От изказването обаче не стана ясно дали се предвижда сегашната здравна вноска да се реформира по този начин или планираното от управляващите увеличение от 2% до 2009 година да се пренасочи към фондовете. Доколкото това е по-скоро политическо решение (каквото не би трябвало да бъде), по-важен е дългосрочният ефект от подобна реформа.

За съжаление, повечето предложения за реформа в здравеопазването в България се фокусират върху държавата, лекарите, болниците. При частните здравни фондове е точно обратното – те са насочени към най-важния участник в здравеопазването – потребителя и затова подкрепяме подобно предложение.

Ефекти от предложената реформа

 

  1. Хората ще имат повече стимули да плащат, знаейки, че поне част от задължителната здравна осигуровката постъпва в избран от тях фонд, а не в бездънната каса на НЗОК.
  2. Това ще увеличи плащането в определена степен.
  3. Ще се натрупат средства в частните здравни фондове, които ще могат да се инвестират в предоставянето на качествени здравни услуги.
  4. По този начин ще се ползи на гражданите да имат повече контрол над своите пари за здравеопазване и свързаните с това решения ще бъдат по-логични.
  5. Част от парите, които сега всички плащаме за здраве и потъват в НЗОК без никакъв ефективен контрол ще бъдат управлявани в известна степен от самите пациенти, които ще носят и лична отговорност. Само така ще се насърчи ефективното им използване, защото няма по-голям стимул от това да харчиш своите пари по най-добрия начин. Всички потребители ще оказват натиск за повишаване на качеството от страна на болниците и лекарите, както и върху здравните фондове за по-гъвкави продукти, съобразени с индивидуалните характеристики на всеки потребител.
  6. НЗОК ще започне най-после да усеща някаква конкуренция – сега виждаме какъв е ефектът от липсата на каквато и да е „заплаха" от други играчи. Всяка година се предоставят повече пари, няма контрол, бюрокрацията е голяма, ефективността е ниска и в крайна сметка качеството е на отчайващо ниско ниво.
  7. Натрупването на средства за здраве ще позволи инвестиране в ново оборудване, по-високи заплати за тези медицински специалисти, които си вършат добре работата като така ще има стимули за по-добро обслужване.
  8. Значително ще се намалят административните разходи в системата – при положение, че всеки здравен фонд има знание за всеки свой клиент и информация за всяко лечебно заведение с което работи, то администрацията на системата ще струва по-малко пари и възможността за потъване на средства ще се ограничи значително.
  9. Подобна реформа ще даде възможност на потребителите да имат повече информация относно здравното си обслужване. Така ще се повиши здравната им култура, а това има положителен ефект под формата на вземането на превантивни мерки, редовни прегледи и т.н.
  10. Конкуренцията в здравеопазването в определена степен ще коригира цените в посока надолу, от което ще спечелят всички участници, и най-вече хората с ниски доходи.

Противниците на тази идея биха казали, че „пренасочването" на част от здравната вноска към частни фондове ще намали приходите в бюджета. Всъщност, всеки изгубен за бюджета лев, който постъпи в частен фонд на практика ще е повече пари, отделени за бъдещи разходи за здраве. Натрупването на тези пари ще помогне да се запълни огромната дупка между обещанията за здравни услуги и това, което ще бъде възможно да се покрие за всички граждани в бъдещето.

Друг аргумент срещу подобна реформа е въпросът какво ще стане с (1) хората, които вече не работят, но са плащали осигуровки, (2) тези на които им остава малко време до пенсия и няма да могат да натрупат достатъчно средства, както и със (3) социално слабите в страната. Решението е техните разходи за здраве да продължат да се покриват от бюджета, но при строги правила. Още по-ефективно решение е тези пари да се прехвърлят от бюджета в избран от всяко лице частен фонд, който ще има стимулите да управлява парите така, че повече хора да го изберат. С други думи, всички тези групи няма да загубят правото си на основни здравни грижи, но те ще са с по-високо качество.

Някои противници на идеята биха оспорили възможността на потребителите за направят информиран и с необходимото знание избор. Медицинските услуги обаче са част от множество услуги, за които потребителите нямат специфично знание, но се налага да правят ежедневен избор.

Като обобщение, ефектите от пренасочването на част от задължителната здравна осигуровка ще са следните:

  • – по-качествени здравни услуги за гражданите
  • – по-високи заплати за медицинските специалисти
  • – по-ниски разходи за бюджета

Едва ли от трите посочени страни някоя ще възрази срещу подобно развитие. Затова най-доброто решение е да се извърши възможно най-скоро подобна реформа, като в близките години частта от  здравната вноска, която постъпва в частен фонд да нараства.


Свързани публикации.