Казармата най-после отпада?
В началото на седмицата стана ясно, че според проект за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили задължителната наборна военна служба ще отпадне от 1 януари 2008 г. Законопроектът е предложен от група депутати от управляващата коалиция и е одобрен от комисията по отбрана, което предполага, че той ще бъде приет от Народното събрание и най-после ще премахне тази отживелица от времето преди 1990 г. Това – за съжаление – не се случи с предишен законопроект, предложен от опозицията, който предвиждаше по-ранната отмяна на казармата – от 1 януари 2007 г.
Задължителната военна служба по същество представлява начин държавата да държи в зависимост определена група от хора – млади мъже на възраст от 18 до 27 години, както и до известна степен техните семейства. Поради това изискване те се принуждават за определено време, което през даден период е достигало над 2 години, да извършват работа срещу мизерно или никакво заплащане, като оправданието за това е, че “пазят родината”. Докато това се приемаше донякъде за нормално по времето на социализма, след демократичните промени хората ценят в много по-голяма степен свободата си. Освен това периодът в казармата се използваше умело от властите за промиване на мозъците на младите мъже, от които в един по-късен етап от живота си се очакваше да управляват държавата и икономиката.
Разбира се, трябва да се отчете и много по-различната ситуация в международен план тогава, когато Гърция и Турция като членове на НАТО бяха считани за “врагове” и това налагаше наличието на огромна по численост армия спрямо населението на страната. Поддържането на толкова многобройна армия по друг начин извън принудата във вид на военна повинност би струвало прекалено скъпо и затова се използваше от държавата.
В момента обаче, България е член на НАТО и скоро ще бъде приета като пълноправен член на Европейския съюз. Отношенията със съседните страни са добри – няма конфликти с никоя от тях и те вече се възприемат като съюзници. Заедно с това отпадна необходимостта от политическо възпитание на младежите от страна на държавата, тъй като в страната вече съществуват и се основават достатъчен брой партии и движения с различни и конкуриращи се идеи, сред които може да се избира свободно. Тоест армията вече не трябва да се използва като средство да се държи в подчинение собственото население и поради тази причина се налага тя да бъде реформирана.
Това действително се случваше през последните няколко години, но винаги се избягваше решителната стъпка – пълното премахване на задължителната казарма. Значително беше намален броят на заетите във войската и нейното ръководство – от над 100 хил. души до около 42 хил. Въпреки това този брой е все още твърде висок предвид нуждите на страната и геополитическата обстановка – в момента професионална армия от около 20 хил. души би била напълно достатъчна. Заедно с това продължителността на казармата беше намалена от 2 години на 9 месеца (6 месеца за завършилите висше образование). Това бяха мерки, които подобриха положението, но не решиха изцяло проблема. Все още остана принудителната служба, която макар и в значително по-малък мащаб носи вреди за страната.
От една страна – наличието на задължителната служба вреди на наборниците и техните семейства, а от друга – води до стремеж за запазване на статуквото в ръководството на армията. Попълването състава на професионалните войници се забавя (може би умишлено) и това се използва като мотив за отлагане на промените. Не случайно в стратегическите документи, подготвяни от висши военни като приемлива дата за отмяна на казармата се посочваше 2010 година или по-късна. За разлика от България в страни като Унгария, Чехия, Словакия това беше направено по-рано и беше съчетано с модернизацията на въоръжението.
Според изготвената оценка на Генералния щаб за пълната професионализация на армията са необходими 40 млн. лв. Бюджетът за отбрана през 2006 г. е в размер на 1 086 млн. лв., което представлява увеличение с над 100 млн. лв., спрямо 2005 г., в рамките на които можеше да се предвидят и тези за професионализация. Само че досега или управляващите не се бяха замисляли, или им липсваше политическа воля за промяна, тъй като е очевидно, че в крайна сметка политиците, а не военните са тези, които взимат решението.
Институтът за пазарна икономика призовава за премахване на казармата и пълна професионализация на армията много отдавна. Позицията на ИПИ винаги е била в посока на разширяване на свободата за индивидите, която беше ограничавана с тази държавна регулация. Здравият разум подсказва, че принудата не е най-доброто средство за постигане на някакви цели, независимо дали са в областта на отбраната или икономиката. Все пак икономическият анализ помага в подобни случаи, като сравнява ползите от определено законодателство с разходите, които възникват за обществото. Ползите в случая са твърде съмнителни, докато разходите са очевидни – загуба на доходи за войниците, които биха могли да работят и да добавят стойност през този 6 или 9-месечен период. Заедно с това премахването на казармата ще означава и оптимизиране на административния персонал в министерството на отбраната, тъй като няма да са необходими толкова служители за принуждаване на младежите да влизат в казармата.
Тази промяна отговаря на обществените нагласи, тъй като прави впечатление, че отлагането или избягването на казармата е все по-честа практика. Начините за това са различни, но те изразяват общото отношение към тази принуда като нещо безпредметно и дори вредно. По тази причина премахването на задължителната казарма е положително развитие, но трябваше да се потърси начин това да се случи дори по-скоро от предвиденото в законопроекта.
