Какво да се прави с проектозакона за черноморското крайбрежие?

И тази седмица се проявиха недостатъците както на сегашната, така и на обсъжданата уредба на правата на собственост върху черноморската ивица и прилежащите и земи.

Съзнателно пропускайки подробностите, положението изглежда следното.

Оказа се, че не е ясно дали защитена зона действително е такава, защото:

а) централните власти (предишното правителство) обявяват дадена територия за частна държавна собственост;

б) продават въпросната територия от 400 декара;

в) правят се опити територията да бъде обявена за защитена;

г) купувачът обжалва процедурата при Върховния административен съд (ВАС);

д) ВАС излиза с решение на свой три-членен състав, че това не може да стане, т.е. територията не може да получи статут на защитена;

е) следват по-нататъшни обжалвания;

ж) замисля се и вероятно ще бъде наложен мораториум върху застрояването на черноморската ивица.

За да се разбере какво всъщност е текущото състояние, ще опиша един действителен случай на “застрояване”, ще коментирам идеята за мораториума и ще се опитам да очертая възможното решение.

Какво не би могло да се случи, ако се въведе мораториум и ако се приеме законът в този му вид?

Както казах, случаят е действителен. Но няма да споменавам общината, защото точното местонахождение всъщност няма значение.

Местността е красива, има площ около 1 500 декара, изцяло частна собственост и се намира в близост до популярни средища на морска почивка, до които отива “панорамен път”. Една заповед от 1979 г., издадена по тогавашния закон за опазване на природната среда, е обявила крайбрежната ивица т.е. земята между морето и “панорамния път” за защитена територия. Бившите собственици настояват за възстановяване на собствеността в реални граници. Процесът се проточва до към края на 2000 г. Веднага след края на възстановяването възникна интензивен пазар за земя. Процесът е ясен – местните собственици продават терени на пришълци, които могат и имат намерение да строят. На всички участници в сделките е пределно ясно, че предстои застрояване. Започват административни и съгласувателни процедури. За около две години общината, министерството на околната среда и граждански организации съставят, одобряват и привеждат в действие план за управление на защитена местност, по тогава действащото законодателство. В него около 1/3 от територията остава публична държавна собственост с природни забележителности и върху тази площ е забранена всякаква дейност. 2/3 са възстановени земи на бивши собственици. За тях се приема плътност на застрояване от около 20% и е поставена горна граница за застрояването от две етажа. След това се подготвят подробните устройствени планове, преобразува се ползването на земята. За периода от 2002 до 2004 се изгражда нужната инфраструктура, изцяло финансирана с частни средства, на обща стойност над един милион лева. След бързите първоначални процедури и инвестиции се стига до констатация, че са налице неиздържани от естетическа гледна точка строежи. Затова общината и гражданските организации започват работа по допълнение и изменение на плана за управление на защитената местност. Към днешна дата всички участници, изглежда, са убедени, че е бил необходим цялостен устройствен план и че е било необходимо да се планират по разширени възможности на инфраструктурата. Съответно започва работа в тази насока.

Какво ще увреди новият закон и какви ще са възможни ефекти от мораториума?

Очевидно, че в описания случай е налице сътрудничество между централни и местни власти, собственици на земя и “външни” инвеститори. Този случай показва, че дори и в рамките на действащото законодателство съществуват достатъчно възможности както за договаряне на интереси, така и за навременна реакция при възникване на проблеми. Всичко това ще бъде поставено под въпрос от и новия закон, и от мораториума.

В допълнение към казаното, ако новият закон в този му вид бъде приет, ще се случи следното:

• правата на собствениците ще бъдат ограничени и увредени;

• онези, които до момента са ги осъществявали в един режим, ще трябва да се подчиняват на друг режим;

• правата по управление и фактическо разпореждане с частна и общинска собственост ще бъдат прехвърлени на централно равнище;

• отговорността ще се размие;

• на общинско равнище, от което ще бъдат отнети права, ще бъдат стоварени отговорности за решения, които се вземат другаде;

• спорните въпроси за собственост, които засега остават неуредени между общините и правителството (държавата) – от една страна, и между държавата и частните собственици – от друга, ще бъдат фактически решени в полза на държавата;

• на съответния министър и неговата партия ще им “потръгне в живота”; отварящите се възможности за корупция ще бъдат, поне теоретически, доказани като действителният мотив за прокарването на закона.

Понеже се нарушават конституционни права, мораториумът ще трябва да бъде наложен от народните избраници. Какво правят те сега?

Доколкото може да се съди по странични признаци и в момента народни представители и величия от местно, областно и национално значение вече търгуват с влияние в интерес на наличните интереси. Положение на тези величия е много удобно: те могат да обещават всичко както на онези, които искат да се строи, така и на онези, които искат обратното.

С това, че ще бъде приет мораториум върху застрояването интересите няма да изчезнат. Единственото, което ще се случи, е, че ще се увеличи цената на търговията с влияние.

Ако някои се съмнява в тези ефекти, нека си даде труда да прегледа опита от двата предишни подобни мораториума: този, наложен от Великото народно събрание на 17 август 1990 г. (като опит за спиране на разпореждането с държавно и общинско имущество до приемането на закон за приватизацията), и забраната (от 1996 г.) приватизационните фондове да се разпореждат дялове на предприятия, придобити на търговете от масовата приватизация.

Какво може да се направи?

Изглежда най-добрият вариант за действие в наличното разположение на силите не е нито мораториумът, нито приемането на закона в този му вид.

В светлината на изложения по-горе опит и предвид на описаните рискове, онова, което е възможно и необходимо да се направи, е следното:

1. Да не се прима проектозаконът за черноморското крайбрежие, но да не се променя и конституцията;

2. Крайбрежната ивица да бъде отдадена на концесия на черноморските общини;

3. Надзорът върху осъществяването на тези права може да се извършва от наличните органи и областните управители при пълнота, публичност и свободен достъп до регистъра на концесиите;

4. Правителството да отстъпи в споровете с частни собственици и общини, защото в крайна сметка то е наследник на комунистическите експроприатори (не като състав на управляващата коалиция, а като функция) и защото в момента то също се занимава с експроприация, прокарвайки този закон;

5. Министерството на земеделието трябва да наложи мораториум върху самото себе си и да престане да прави “заменки” от държавния поземлен фонд, същият мораториум следва да си наложат и другите министерства, а собствеността все пак да бъде реституирана на собствениците (общини и частни лица);

6. Министерството на околната среда да разшири защитените територии, това може да стане независимо от статута на собствеността, след като са възстановени правата;

7. Строителните разрешения, които тъй или иначе са публични по закон, да бъдат качени в Интернет страниците на съответните общини при свободен (лесен за ползване) и безплатен достъп.

8. Да бъде премахната секретността на държавната собственост, съответният регистър да се реформира и освободи за достъп, а засекретената собственост на министерствата бъде изведена от съответните списъци по закона за класифицираната информация, при осъществяване на изрично изискване за публичен търг при разпореждането с държавно имущество.