Г-н Лютви Местан предложи отпадане на банковата тайна за „особени случаи“ като този с неговия колега по партия Христо Бисеров.
Идеята не е нова. Тя бе заложена в един закон за изменение и допълнение на закона за мерките срещу изпирането на пари, предложен миналата пролет в законодателното събрание от ГЕРБ. Ставаше дума за „необичайно големи сделки или операции, или изключително сложни операции, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел” да бъдат поставени под особено наблюдение от ДАНС и финансовото разузнаване.
ГЕРБ, които сега са любима боксова круша на г-н Местан, но той не е в състояние да измисли нещо ново, през ноември м.г. проявиха далновидност и се отказаха от промяната на този проектозакон. Коментарът по повод неприложимостта на замисъла и възможните му ефекти сега е актуален.[i]
Проблемът с особените случай на г-н Местан обаче не е проблем на банковото регулиране или банковата тайна.
Ето каква е практиката:
- Едва ли има банка в България, чийто софтуер да не подава автоматично информация за преводи над определения от закона и наредбите на БНБ праг;
- Според чл. 2, ал. 1 от Наредба 28/18.12.2013 на БНБ (в сила от 1 март т.г.) прагът на превод без документи е 30 000 лв. (или равната стойност във валута); над тази сума на доставчика на платежни услуги се предоставят „сведения и документи, които удостоверяват основанието и размера на превода или плащането, както и декларация“, която разкрива подробности по произхода на средствата съгласно приложението. Това е последната актуализация на прага на валутните преводи.
- Тогава, когато са правени от г-н Бисеров преводи, „засечени в друга страна“, през 2000-2003 г. и 2006-2008 г. прагът е бил по-нисък (10 000 лв).
- От 2002 г., по регламент на ЕС, службите за борба с изпирането на пари са длъжни да обръщат внимание на финансовите операции за длъжностни лица на висока държавна служба.
- Административната и съдебната практика по внос и износ на валута над установените прагове, било по банков път, било кеш, е без прецеденти за каквито и да било проблеми с тълкуването на законовите разпоредби.
- След получаване на информацията за нарушаване на законово установените прагове, финансовите служби се самосезират за извършване на съответните следствени действия.
Случаят с Христо Бисеров, независимо от това дали преводите са били правомерни или не – това ще установи следствието, показва следното.
- Не българските, а чуждестранните служби са реагирали според установените правила.
- Това са служби на т.нар. „офшорни зони“, най-вероятно в дадения случай Швейцария. Иначе казано те работят достатъчно добре за защита на обществения интерес така, както той е формулиран в законите и международните споразумения.
- Разследваният не е случаен човек, а засечените съмнителни деяния обхващат много дълъг период от време, в който е действало едно и също по смисъла си законодателство. Т.е. българските служби не са реагирали поне от 2003 г., когато е прието това законодателство и откогато датират (ако е вярна информацията в пресата) преводите, предизвикали подозрение.
В българската политическа среда случаят доказва за какво се използва държавната машина и защо бе важно ДАНС да получи изключителни прерогативи по закон.
Замисълът очевидно не е бил да се покрие г-н Бисеров. Замисълът е бил неизборен държавен орган, изключен от правилата за достъп до обществена информация, да попадне в ръцете на определена група хора. Легитимно избраните народни представители просто им помагат, водени от някакви свои съображения. Г-н Местан трескаво търси начин да смени темата.
[i] Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/finansovoto-razuznavane-i-bankite/#ixzz2khP4o111
