Как Естония направи реформите

В свят, в който повечето държавни ръководители определяха своята политикаспоред разбирането, че социалистическият начин на мислене и Съветският съюз са постоянни величини на планетата, няколко човека от частния секторс широко виждане за света като Робърт Крайбъл и няколко велики политическилидера като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър мислеха по различен начин.Те не позволиха да бъдат заслепени от червената мъгла. Те пречупиха Съветската империя по време на “студената война”, притиснаха Съветския съюз в “ъгъла” и дадоха възможност на “пленените” народи да разрушатсъветската империя отвътре.
Напредъкът постигнат от бившите социалистически страни е доказателствоза далновидността на тези, които дълго се бориха, по време на “студенатавойна”, с империята на злото, която представляваше Съветския съюз. Каузатана свободата се понесе не само из Централна и Източна Европа, но и поцелия свят. По този начин изискванията за отчетност към управляващитеот страна на обществото нараснаха, а и конкуренцията между икономиститесе увеличи в глобален план.
Всичко това не би било възможно, ако основателите на консервативната революция не бяха мечтали за индивидуална свобода. Те ни показаха, че мечти, които изглеждат невъзможни, могат да се постигнат, ако се преследватс твърдост и последователност.
Има страни, за които мечти, които в миналото са изглеждали невъзможни,са постигнати. В Индекса за икономическа свобода 2002, за първи път, бивша комунистическа страна се определя като свободна икономика. Дори нещо много по-значимо от това, не само свободна икономика, но и еднаот най-свободните в света.

Основателите на консервативната революция ни показаха, че мечти, които изглеждат невъзможни, могат да се постигнат, ако се преследват с твърдост и последователност.

Тази страна се нарича Естония и аз имах на два пъти честта да бъданеин министър председател. Класирането на Естония на шесто място в Индексаза икономическа свобода 2003 я определя като една от най-свободнитепазарни икономики. Само допреди десет години ние вероятно бяхме средикономиките с най-ниска икономическа свобода.
В историята си Естония е имала много проблеми. През 1940 г. независимаЕстония е окупирана от Съветския съюз, но ние никога не се предадохме.Близо десет години водихме партизанска война, а след това продължихмесъпротивата с други средства. В резултат на масово депортиране на хора,Естония загуби една трета от населението си. По време на “студенатавойна” ние се борихме като братя по оръжие и спечелихме заедно. През1991 г. империята на злото престана да съществува.
След петдесет години на съветска окупация Естония беше в руини. Икономикатани беше тромава, а духът на народа ни беше унищожен от социалистическотонаследство. Магазините бяха празни, парите бяха без каквато и да е стойност.Цените на горивата нараснаха с повече от десет хиляди процента за еднагодина, а инфлацията беше повече от хиляда процента годишно. Хоратачакаха по опашки часове наред, за да купят храна.
За десет години Естония се промени до неузнаваемост. Понякога дори занас е трудно да си спомним как тази страна изглеждаше през социалистическияпериод. Сега Естония е модерна и жизнена млада страна, която се интегрирасъс западните структури – ЕС и НАТО, с невероятна скорост.

Три ключови урока

Много експерти и политици ни питат как успяхме да постигнем всичкотова. Планирайки нашия скок в неизвестното, ние се поучихме от опитана други страни, които са предприемали преход от лява социалистическаутопия към пазарна икономика.
Няколко са важните уроци. Един от тях е първо да се реформира политическатасистема и след това да се продължи с икономическите реформи. Не трябвада се подценява значението на нова, модерна конституция и демократичнозаконодателство, което предвижда свободни избори.
Важността на законовата рамка не бе разбрана в някои страни в преход,което беше огромна грешка. Нито някаква форма на общо споразумение,най-добро усилие или друго самозалъгване, могат да заменят една стабилнаи постоянно подобряваща се правна рамка. Не може да има пазарна икономикаи демокрация без закони, ясно дефинирани права на собственост и добреработеща съдебна система.

Не може да има пазарна икономика и демокрация без закони, ясно дефинираниправа на собственост и добре работеща съдебна система.

Вторият урок се състои в добре познатата фраза – просто го направи.С други думи бъди решителен при приемането на реформите и бъди последователенвъпреки всички проблеми в краткосрочен план. Казано накратко – нямауспех без жертви. Разбира се, това е лесно да се каже и трудно да сенаправи.
Най-важната и ключова промяна обаче, трябва де се случи в главите нахората. През ерата на социализма хората не бяха свикнали да мислят засебе си, да бъдат инициативни или да поемат рискове. Много хора трябвашеда разберат безсмислието на илюзията, типична за постсоциалистическитестрани, че по някакъв начин, някой друг ще дойде и ще реши проблемитеим вместо тях. Беше необходимо хората да се раздвижат, да бъдат принуденида взимат решения и да поемат отговорност за тези решения.
За да постигнем тази промяна ние трябваше да “събудим” народа. На първомясто трябваше да се насърчи конкуренцията. През 1992 г. Естония премахнавсички вносни мита и се превърна в една голяма свободна търговска зона.Натискът на външни конкуренти принуди местните производители да се променяти да преструктурират производството си. В същото време, Естония спрявсички субсидии, помощи и евтини кредити за предприятията, като им остависамо две възможности – да банкрутират или да започнат да работят ефективно.Изненадващо, много от тях избраха втората възможност.
В същото време, трябваше да направим така, че да е ясно, че този, койтоработи повече и печели повече, няма да бъде наказван затова. Направихмерадикална данъчна реформа, намалявайки драстично общата данъчна тежести въведохме плоско облагане, тоест еднаква ставка за всички доходи.Плоският данък е важна част от успеха на Естония. Той е лесен за събиранеи контрол. Единствените губещи от тази данъчна реформа бяха данъчнитеадвокати.

Плоският данък значително допринесе за успеха на Естония. Той елесен за събиране и контрол. Единствените губещи бяха … данъчнитеадвокати.

Премахнахме данъка на предприятията за реинвестираната печалба. Товарешение е прецедент в целия свят. Реинвестираната печалба не е обектна облагане, защото според нас, това са средствата, които са за създаванена добавена стойност в икономиката – нещо от което Естония много сенуждае.
В същото време страните в преход трябва да се занимават не само съссегашните си проблеми, но трябва да имат и смелостта, също така, дапомислят за бъдещето. Ако една страна е много неразвита може да постигненевероятен напредък чрез бързото възприемане на модерни технологии.

Търговия, а не помощ

За тази цел не бива да се разчита твърде много на чуждестранна помощ.Така че, ние бързо разбрахме опасността при прекалено обуславяне напомощи. Доставки на остарели компютри до която и да е страна в преходможе единствено да гарантира постоянно място в “третия свят”. Концепцията“търговия, а не помощ” беше прокламирана от Естония през 1993 г. и тяхарактеризира мисленето в перспектива.

Ние бързо разбрахме опасността при прекалено обуславяне на помощи.Доставки на остарели компютри до която и да е страна в преход може единственода гарантира постоянно място в “третия свят”.

Като резултат Естония постигна огромен напредък в модерните технологии,което ни даде предимство. Правителството не използва хартия, всичкичленове на правителството използват компютри по време на срещи и заседания.Една трета от естонците използват мобилни телефони, голяма част от тяхпроизведени в Естония, освен това 44% от износа ни е електроника.
Естония е по-напреднала в сравнение с много от страните от ЕС по отношениена използването на Интернет. Естонците правят голяма част от банковитеси трансфери през Интернет. Данъчната декларация може да се изпратидо данъчните власти по електронен път. Аз направих това миналата седмицаи ми отне около пет минути. Електронното правителство може да бъде многоефективен инструмент за създаване на ефективно и отворено правителство.
Разбира се, реализирането на такива промени не е лесно. Можеш да сипомислиш – аз няма да бъда особено популярен с такава политика. Правителство,което води такава политика може да загуби подкрепата на избирателите,а след това и властта. Но това не е важно. Важното е, че страната сее променила до неузнаваемост. Поглеждайки назад човек може да си каже– това беше мръсна работа, но някой трябваше да я свърши. Промяната,която е започната няма да бъде спряна, а това всъщност е единственото,което има значение.
Последователите на Роналд Рейган и Маргарет Тачър са на власт в малкоместа по света. Все още виждаме провали и кризи, борим се срещу тероризма,твърде много хора по света са гладни и нещастни. Понякога ни се струва,че всъщност нищо не се е променило.
Това обаче, не е така. Вижте света сега и го сравнете с положениетопреди 20 години. Консервативните правителства загубиха много политическибитки, но техните идеи, ценности и мечти победиха. Важно е да имаш мечтии да правиш правилните неща. Така ние виждаме света да се променя предсобствените ни очи.
Има много хора, които се съмняват, че един единствен човек може да променисвета. Единственият приемлив отговор на такива мисли е този на РобъртКрайбъл пред отрицателно настроените хора, които се съмняват в него.Той дава този отговор при всяка пречка, която застава между него и идеитему за велики неща, които могат да се случат и които трябва да се случат– Да, ние можем!

––––––––––––––-

[1] Превод на глава от Индекс на икономическа свобода 2003, фондация “Херетидж”, стр. 35-37

[2] Март Лаар е бил министър председател на Естония от1992 г. до 1994 г. и след това отново от 1999 г. до януари 2002 г. Тойе бил член на Върховния съвет, най-висшия законодателен орган на Естонияпреди първите независими парламентарни избори през 1992 г., а също ичлен на естонския парламент. Текстът е съкратен вариант на четвъртатагодишна лекция “Робърт Крайбъл”, изнесена от г-н Лаар по време на 25-татагодишна среща, организирана от ресурсния център на фондацията “Херетидж”във Филаделфия, състояла се на 11-12 април 2002 г. Публикуваме материалас любезното съгласие на фондацията. Преводът е на Мартин Димитров.