Искахме да стане „като при хората”, а се получи „както винаги”

Такава реформа е проведена във всички нови страни членки на ЕС (без Малта и Кипър) преди тяхното формално членство.

В България с усилията на много хора бе създадена концепция за тарифа на услугите на съдебните изпълнители, която на хартия се оказа:

А) По-евтина от цените на частните изпълнители в сравнение с нова Европа (като процент от осъществения интерес),

Б) По-ефективна за прилагане,

В) По-прозрачна и с по-добър механизъм за отчетност и публичност на дейността и дори финансовото състояние на частните изпълнители.

Като процент от събраното вземане възнаграждението за усилията на частните съдебни изпълнители в сравнението изглежда така:

България – 8,5%,

Румъния – 10%,

Унгария – 10%

Чехия – 15%,

Полша – 15%,

Естония – 16%.

Средно за Европа процентът е 12. В Румъния, Унгария и Чехия има възможност за намаляване на процента. В България – също. Повече може да се научи от Камарата на частните съдебни изпълнители или да се прочете в пресата. [1]

Преди десет дни министърът на правосъдието написа и внесе за обсъждане и приемане от Министерския съвет проекто-наредба за тарифата, която може да блокира прилагането на вече приетия закон за частните съдебни изпълнители. Предполагам за добро, в сряда министерският съвет не успя да приеме тарифата и отложи нейното обсъждане.

Проблемът

Той се състои в това, че тарифата премахва възможността за договаряне на цената на услугата по събиране на вземания извън случаите, когато има запор на имущество и банкови авоари. Това са нищожно малък брой случаи, защото неизправните длъжници се освобождават от собственост обикновено преди да започне процеса на събиране на вземанията.

С тази на пръв поглед дребна промяна в проекта за тарифа, съгласуван и подложен на проверка за икономическите въздействия, които се оказаха категорично положителни – промяната е в половин изречение, разходите, които законът налага на частните изпълните се оказаха с около 30% над техните възможни приходи.

Системата на частното съдебно изпълнение в България е в голяма степен затруднена от самото й създаване. Законът ограничи т.н. национална компетентност, т.е съдебните изпълнители могат да упражняват дейността само в рамките на района на съответния окръжен съд. По-същественият недостатък на законовата уредба е, че в България законът допусна съвместно съществуване на частни и държавни съдебни изпълнители. Сега министърът на правосъдието и неговите колеги очевидно се опитват да изхвърлят зад борда частните изпълнители и да увековечат държавните.

Това става в противоречие с духа и буквата на закона, което има поне три измерения.

Първо, фаворизирането на едната част от професионалната гилдия;

Второ, фактическото премахване на възможността за договаряне;

Трето, обстоятелството, че проекто-промените не бяха обсъдени с никого.

Вероятните последици от икономическо гледище

Когато цените биват фиксирани под равнището на свободно договаряните цени и не покриват разходите, възниква недостиг на дадените стоки или услуги.  Последиците от това администриране са основно три вида, които могат да се появяват в различни вариации:

Впрочем такъв пазар и сега съществува. За да се преодолеят описаните отрицателни ефекти, е необходимо връщане към проекто-тарифата във варианта, разработен в сътрудничество с нашия институт, която ще даде възможност за договаряне на интереса и надолу. Иначе ще се окаже, че защитата на държавните изпълнители ще е всъщност защита на продавачите на насилие, които и така си действат извън закона. Всъщност винаги се получава така, когато се администрира по този начин съотношението на търсене и предлагане.

[1] Виж „Медиапул" http://www.mediapool.bg/show/?storyid=115597

[2] Виж обяснение в Икономически знания по Интернет (www.easibulgaria.org/cost.php )