Икономическите последици от Brexit – гледна точка
Какви биха били икономическите последствия от излизането на Великобритания от Европейския съюз? Това е една от основните теми в разговорите около наближаващия референдум, който задава въпроса: „Дали Великобритания трябва да остане член на ЕС или да напусне ЕС?” с възможни отговори „Да остане в ЕС” и „Да напусне ЕС”. Неотдавна няколко водещи икономисти от London School of Economics публикуваха анализ на ефектите от възможното напускане на Великобритания на ЕС за нейната търговия и жизнен стандарт.
Основният извод на този анализ е, че ако Великобритания напусне ЕС, то това би довело до понижаване на стандарта на живот в страната. Анализът изследва два канала на влияние – търговията и нетния принос на Великобритания в бюджета на ЕС.
Търговия между Великобритания и ЕС
Членството на островната държава в ЕС е намалило както разходите, произтичащи отъ митата, така и тези, свързани с нетарифните пречки пред търговията със страни от ЕС. Преди влизането на Великобритания в Европейската икономическа общност през 1973 г. около една трета от търговията е осъществявана със страните от тази организация. През 2014 г. 45% от британския износ и 53% от вноса е с 27-те страни от ЕС. Износът представлява 13% от националния доход на Великобритания.
По-голямата търговия на островната страна със страните от ЕС дава на потребителите достъп до по-добри стоки и услуги на по-добра цена. От друга страна британските фирми се възползват от новите възможности за износ, което води до по-високи продажби и приходи и позволява на британската икономика да се специализира в сектори, в които има конкурентно предимство. Това е допринесло за повишаването на стандарта на живот във Великобритания.
Структурна оценка на Brexit
Анализаторите са определили два потенциални сценария на развитие на хипотетичното излизане на страната от ЕС – „оптимистичен” и „песимистичен”. Оптимистичният вариант допуска по-ниско увеличение на търговските разходи между Великобритания и ЕС, а песимистичният предвижда по-високо такова.
В оптимистичния сценарий след Brexit, Великобритания има търговски отношения с ЕС като страна, член на Европейското икономическо пространство (ЕИП), подобно на Норвегия. Въпреки, че има достъп до общия пазар на ЕС, ще ѝ бъдат наложени някои нетарифни ограничения като тези, свързани с правилата за произход и антидъмпинговите мита. В песимистичния сценарий Великобритания не успява да договори специален търговски договор с ЕС и се налага островната страна да търгува с ЕС по правилата в рамките на СТО, което означава по-високи разходи при търговията.
От друга страна, като член на ЕС, Великобритания плаща внос в бюджета на ЕС в размер на 0,53% от националния си доход. Положителното е, че ако излезе от ЕС, островната страна ще трябва да внася или по-малко, или нищо в бюджета на ЕС. Норвегия, като част от ЕИП, плаща вноска, равна на 83% от вноската на Великобритания в бюджета на ЕС (на глава от населението). Това означава, че 0,09% от националният доход могат да бъдат спестени. В песимистичния вариант островната страна би спестила 0,31% от националния си доход, тъй като останалите 0,22% (до вноската от 0,53%) тя си връща обратно по различни програми. В Таблица 1 и Таблица 2 са обобщени резултатите от проучването на Swati Dhingra, която е част от екипа икономисти, изготвили доклада.
Таблица 1. Ефектите от Brexit върху стандарта на живот във Великобритания
|
Оптимистичен сценарий |
Песимистичен сценарий |
Търговски ефекти |
-1,37% |
-2,92% |
Фискални ефекти |
0,09% |
0,31% |
Общ ефект в дохода на глава |
-1,28% |
-2,61% |
На Таблица 1 лесно се вижда двойно по-голямата разлика при песимистичния вариант и то е главно заради нетарифните ограничения при вноса и износа. Нетарифните бариери играят особено важна роля за ограничаването на търговията с услуги, а Великобритания е основен износител на услуги. От друга страна в Таблица 2 са взети предвид спестяванията от потенциално премахване на митата при внос от трети страни (т.е. едностранна либерализация). Вижда се, че въпреки премахването на тарифите за внос, отново резултатът е негативен по отношение на дохода на глава от населението и оттам – стандарта на живот.
Таблица 2. Ефектите от Brexit и едностранната либерализация върху стандарта на живот
|
Оптимистичен сценарий |
Песимистичен сценарий |
Търговски ефекти (Таб. 1) |
-1,37% |
-2,92% |
Фискални ползи (Таб.1) |
0,09% |
0,31% |
Едностранна либерализация |
0,30% |
0,32% |
Промяна в дохода на глава |
-0,98% |
-2,29% |
Представените от авторите изчисления в горните таблици са изцяло статични, т.е. не отчитат динамичните ефекти от търговията върху производителността. Авторите цитират скорошен анализ, според който в динамика ефектите може да са два до три пъти по-големи.
Икономическите последствия от излизането от ЕС на Великобритания зависи от това каква политика би провеждала страната след това. Но по-слабата търговия по всяка вероятност би струвала повече отколкото страната ще спечели от по-ниската вноска към европейския бюджет. Ако се оставят настрана чуждестранните инвестиции, миграцията и динамичните последици от намалената търговия, анализаторите смятат, че ефектите от търговията и промяната на вноската на Великобритания към бюджета на ЕС биха намалили националния доход на глава с между 1,3% и 2,6% от БВП. А ако се сложат и промените в динамика, спадът би бил между 6,3% и 9,5%. Политическите или икономически ползи като, например, по-добра регулация трябва да са много големи, за да неутрализират негативните ефекти от такива загуби, е мнението на групата икономисти.
*Резюмето на анализа е изтогвено от Симеон Борисов, стажант в ИПИ. Пълният текст на анализа е достъпен тук.