ЕС, пари и дълг

Предистория
България е доста различна от страните, които се присъединиха през 2004.

Тя започна преговорите от по-ниско ниво на развитие, поради нерешителносттана реформите в началото на 1990 и особено заради кризата от 1996-1997 г.В резултат икономиката привлече по-малко инвестиции и се оказа структурнопо-зле обвързана с икономиките (фирмите) от ЕС – при висока отвореност наикономиката.

Процесът на достигане бе бърз, но по-скоро на политическо, а не на икономическоравнище – там чудеса не стават. България (българските фирми и граждани)имат по-нисък рейтинг на конвергенция към ЕС от страните, които отскоростанаха формални членове на съюза. Ритуалният и прибързания характер напреговорите предполага, че ще има много изненади в последния момент. Такабе и в новите членки, но в България и Румъния изненадите ще бъдат повече.

Това стечение на обстоятелствата доведе до всеобщо недоволство на бизнесаот липсата на информация и консултации. Поетите ангажименти са скъпи и сметкатаще се плаща най-вече от бизнеса – особено в областта на опазването на околнатасреда, селското стопанство и храните, техническите стандарти и лошото качествона правителствените услуги (администрацията ще се учи на „европеизъм” засметка на обществото).

Общият знаменател на казаното по-горе е че икономиката на България ще сеокаже по-неконкурентна отколкото би била при друга политика и друго стечениена обстоятелствата.

Какво все пак да се прави?
През 2004 фактически приключиха преговорите с ЕС, останаха изненадите отпредстоящото нагаждане на вътрешните правила към добрите стандарти на съюза.“Добри” – ясно е – означава такива правила, които разширяват възможноститеза избор на гражданите и фирмите, свободата на движение на капитали (и работнасила) и намаляват преразпределителната тежест на правителството. Досегапреговорите бяха ритуални и свързани с нови ограничения. Малко неща могатда се променят. Ето някои от тях:

· а) безогледната подкрепа на договора за проекто.-конституция на ЕС евредна и за България и за съюза. Конституционната рамка на ЕС следва даосигурява повече свобода на пазара и да разширява търговския съюз към новистрани и пазари (Балканите, Украйна и т.н.), ограничавайки тенденцията къмустановяване на супер-държава;
· б) отваряне на пазара на недвижимост и земеделска земя от момента на влизанев ЕС;
· в) за да се намалят безогледно наложените разходи за бизнес (напримертези за опазване на околна среда) следва рязко да се намалят преките данъци(включително осигуровките), да се въведе минимално възможното облагане сДДС и вероятно да се премахне корпоративното облагане; необходим е внимателенподбор на най-освобождаващите начини на прилагане на законодателството наЕС;
· г) съзнателно да се избягват пречките пред свободата на договаряне (включителнов пазара на труда и социалната сфера), присъстващи в “европейската” реториказа “държавата на благоденствието”, но не изисквани от правилата на съюза;.
· д) да не се обвързват изборите през 2005 с референдум за членството вЕС: в първия случай става дума за миналите и за следващите четири години,във втория – за нещо съвсем друго; най-добре е референдумът да се проведедогодина, хем ще има време за размисъл, хем ще се види и как работи новотоуправление.

Паричната система
Трябва ли България да приеме еврото като валута? Безусловно да и възможнонай-скоро, поради нереалистичност на по-добри варианти; например защотое невъзможна свободната конкуренция на платежни средства. Частична конкуренциямежду лев и евро и сега съществува, тя трябва да се засили, възможен е периодна съвместно съществуване на двете валути, позволяващ избор между тях. Промянана курса не е необходима. Поради тези причини, валутният съвет следва дабъде запазен, но в по-чист вариант (с премахване на банково управление,отказ от администриране на лихвите и резервите, съкращаване на персоналана централната банка и пр.).

Външни субсидии
Най-добрата политика спрямо “евро-фондовете” е или отказът от тях срещусвобода на прилагането на някои стандарти (отново основната тежест е в областтана опазването на околната среда), или пренасочването на субсидиите в областтана най-високите разходи по присъединяването. Ако се избере вторият вариант,мерките са: а) безусловна публичност и отчетност, б) въвеждане на по-добраот европейската система за обществени поръчки и в) премахване на съсловните,националните и политическите привилегии при разпределението на субсидиите.

Дълг
В областта на дълга е целесъобразна продажбата на дълг към България, обратноизкупуване на дълг и отказ от гарантиране на безсмислени проекти като “Белене”,въвеждане на ясни правила на управление на квази-държавен дълг (на общини,на структури като НОИ, НЗОК и др.под.)