Държавни гаранции при инфраструктурни проекти (новини от бюджетна комисия)

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

На смесено заседание в сряда парламентарните комисии – по бюджет и финанси и енергетика – обсъдиха даването на държавни гаранции по заемите за рехабилитация на топлофикационната система на гр. София и рехабилитация на електропреносната мрежа.

Рехабилитационният проект на Топлофикация „София“ е на обща стойност 120 млн. евро. Средствата ще бъдат осигурени чрез два заема и два гранта, а именно: 30 млн. Евро заем от ЕБВР; 26 млн. евро заем от Световната банка; 30 млн. евро от фонд „Козлодуй“; 1.6 млн. евро грант от програма ФАР; 33 млн. евро собствени средства на Топлофикация АД.

Според представителите на Столична община (СО), която е принципал на „Топлофикация АД – София“, заемът е за финансиране на инфраструктурен проект, насочен изцяло към потребителите. Рехабилитацията на системата ще подобри качеството на услугата и ще намали разходите и загубите на топлинна енергия при преноса й от ТЕЦ-а до абонатите. Според направените от СО и Министерство на финансите (МФ) разчети проектът ще има и фискален ефект. Очаква се до 2005 година да бъде прекратено изцяло бюджетното субсидиране на Топлофикация АД, като постепенното намаляване на субсидиите започва още през 2003 година.

По искане на Министерство на финансите дружеството ще обезпечи получената гаранция с три вида залог – ипотека на дълготрайни материални активи, залог на бъдещи вземания от НЕК (приблизително 56 млн. лева годишно), залог на дяловите участия на Топлофикация АД.

Допълнително условие по заема е в управлението на дружеството да бъдат допуснати представители на държавата и частен капитал. Предлага се разсрочване на дълга на Топлофикация АД към Булгаргаз и вероятно ще се извърши преструктуриране на дълга и замяна на дълг срещу собственост.

1/ Инициирането на този инфраструктурен проект носи в себе си едно положително послание: на един монополист – „Топлофикация АД“ най-сетне му просветна, че ако не инвестира в рехабилитацията на безбожно остарялата си инфраструктура, разходите му за пренос на топлоенергията ще продължават да нарастват. В условията на непрекъснато намаляващи субсидии цените ще трябва постоянно да се повишават, от което независимо от монополната ситуация абонатите постоянно ще намаляват. В същия този монопол най-сетне са разбрали, че бюджетните субсидии са много „сладко“ нещо обаче има три проблема с тях: първо са ограничено количество, второ има много желаещи и трето даже и да се добереш до тях по някакъв начин вземат, че дойдат международните кредитори на мисия и почнат да настояват да не ти ги дават. С две думи май е по-добре да се преструктурираш, да инвестираш, да оптимизираш разходите и въобще да се държиш като нормално търговско дружество.

2/ Заместник-министър Катев секюритизира гаранцията със залог. Това е един от малкото случаи, в които подходът държавата да се управлява като банка е правилен. В противен случай даването на държавни гаранции ще се превърне в скрито субсидиране. Макар че според някои „гении на икономическата мисъл“ в България, това не е чак толкова лошо, защото така ще можем хем да излъжем МВФ, че сме намалили размера на бюджетните субсидии, хем да субсидираме социалния мир в страната. Така и лошият вълк ще е сит и милото агънце цяло.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.