Държавната администрация в България – много пожелания, никакви реформи
Апаратът на държавната администрация играе решаваща роля в развитието на икономиката, тъй като нейната структура, визия и качеството на административното обслужване предопределят до голяма степен ефективността на институциите в страната. От работата на формалните и неформални институции и структури на държавния апарат зависи бизнес средата в дадена икономика, която е решаваща за нейната конкурентноспособност.
Оценката и дебатът на административния капацитет в страната се спряга през последните месеци основно през призмата на получаване на субсидиите и средствата от фондовете на ЕС. Действително, за да се минимизират негативните ефекти от субсидирането, е важно да бъде изградена администрация, при която има прозрачни механизми за преразпределение на средства, с минимизиране на корупционните практики. Но ефективността на държавната администрация е важно да бъде оценявана във всяка една сфера и дейност на изпълнителната власт. През 2007 г. максималният размер на обещаните средства от ЕС през структурните фондове възлиза на 478.4 млн. лв или 0.9% от прогнозираното БВП на страната за 2007 г. В същото време преразпределението през бюджета (ако не се включва вноската на България в бюджета на ЕС) ще бъде около 40% от БВП.
Според индекса на глобалната конкурентноспособност на икономиките ефективността на публичните институции зависи от следните фактори: съблюдаване и защита на правата на собственост, етика и поведение на бюрократите, прозрачност и липса на корупционни практики в държавната администрация, независимост на съдебната система, ефективност и целесъобразност при изразходване на публични средства, защита на договорите. Според този индекс за 2006 г. България е на 109-то място от 125 страни по показателя ефективност на институциите. Това показва, че дейността на институциите в страната е далече от най-добрите практики в света.
Оптимизация на персонала в публичния сектор
В частния сектор съществуват естествени регулатори на броя на заетите в различни сфери и сектори в зависимост от промяната на производителността на труда. Наличието на стимули да се оптимизира броят на заетите не е даденост в публичния сектор, следователно трябва да бъдат създадени механизми, чрез които се следи работата на държавните служители и се оценяват ползите и разходите, които създават различните държавни структури за данъкоплатците в страната. Бюрократите са водени от същите мотиви, които движат частните предприемачи – личния интерес, но за разлика от свободния пазар, с наличието на частна собственост и доброволна размяна, при обществения сектор личният интерес често се проектира в търсене на лични облаги чрез злоупотреба с власт, отчитане на фиктивна дейност, пилеене на ресурси. Бюрокрацията и интервенцията, която я съпътства, имат тенденцията да нарастват неограничено, тъй като няма вътрешни регулатори, които да ги уравновесяват. Частните фирми се самоконтролират благодарение на печалбата и загубата и конкурентния натиск, които създават правилните стимули за повишаване на ефективността от използването на наличните ресурси. В публичния сектор често се случва така, че провалът е равен на успех, защото ако не се справят с дадена задача, държавните органи обосновават необходимостта от повече пари от държавния бюджет. Но концепцията, която е широко разпространена в обществената сфера, а именно – че колкото повече пари получаваш, толкова по-добри ще бъдат резултатите, е грешна. В този смисъл и програмното бюджетиране, което от 2007 г. ще обхване всички министерства, ще има ефект само, ако бъдат въведени механизми за мониторинг и обективна оценка на дейността на ведомствата. Целта е елиминиране на дублиращите се звена, намаление на заетостта във ведомствата и залагането на конкретни показатели, с които се следи изпълнението на дадени програми и проекти.
Прозрачност и ефективност
В началото на 2006 г. министърът на държавната администрация Николай Василев обяви идеята за "преструктуриране на разходите и оптимизиране числеността на персонала" в структурите на изпълнителната власт чрез съкращаване на държавната администрация с 10% от 1 април. Това така и не се случи, но остана първата категорична и публично произнесена заявка, че персоналът в държавната администрация е прекалено раздут и броят му не отговаря на услугите и дейностите, които предоставя на обществото. А този факт има значение най-вече за данъкоплатците в България, които дефакто издържат държавните служители. В същото време предприемачите в страната зависят именно от тези служители за създаване на добра бизнес среда и минимизиране на бюрократичните трудности и данък "време за справяне с административни процедури". Работата на държавните служители оказва влияние върху всички икономически агенти, включително и потенциалните чуждестранни инвеститори, за които политическата, макроикономическа стабилност и предсказуемост и прозрачността на институциите е решаващ фактор при вземането на инвестиционни решения.
През 2007 г. се предвижда създаването на подкомисия към парламента, която ще следи изразходваните средства в министерствата по аналогия на комисиите за публична отчетност във Великобритания, Ирландия, Германия. Отчитане на изразходваните средства от страна на министерствата е задължително, защото това поне в някаква степен ще засили контрола. Но данните трябва да бъдат публични, за да има възможност за обществен контрол. Държавните служители е редно да се отчитат най-вече пред обществото, т.е. пред всеки един гражданин, заинтересуван от начина на харчене на парите му, събрани чрез данъци и такси. Следователно идеята са създаване на специализирана комисия е добра, но преди да разполагаме с конкретните данни за дизайна на функциониране на комисията е трудно да направим оценка. Защото практиката показва, че самоконтролът в публичния сектор също е изкривен от присъщите проблеми, които характеризират публичния сектор.
За да се съставят обективни критерии за оценка на дейността на държавните служители и заетите в обществения сектор, са необходими данни и информация за броя на служителите и техните задължения. В страната обаче липсва такава единна информация. Внимателният преглед и анализ на приложение 1 към проектобюджет 2007: бюджет по отговорности показва, че държавната администрация в министерствата и първостепенните разпоредители с бюджетни средства се увеличава. Но за много министерства, комисии и агенции отново липсва информация за щатните бройки на служителите. Докладът за състоянието на държавната администрация, който е единственият източник, от който можем да черпим частична систематизирана информация до 2005 г., показва, че за периода 2001-2005 г. общата численост на служителите в държавната администрация се е увеличила с 21.8% и достига 92 889 души. Броят на структурите на централната администрация се е увеличил с 96 % за разглеждания период от 5 години.
Законът за администрацията регламентира поддържане на публичен регистър на държавните служители, обединен с регистър на административните структури и актовете на звената на изпълнителната власт. Прегледът на регистъра показва, че има информация само за щатните бройки на централната администрация на министерствата, без да е уточнено данните кога са актуализирани, няма и историческа информация, на базата на която може да се правят анализи и да се проследява промяната на заетите във ведомствата. Едновременно с това липсва каквато и да е информация за държавните служители във второстепенните разпоредители с бюджетни средства и регионалните и местни звена на изпълнителната власт.
Реформата
За да се осъществи реална реформа в държавната администрация, трябва да бъдат предприети следните стъпки:
• Ефективно намаляване на държавната администрация по аналогия на практиката в Нова Зеландия. Там е постигнато намаление с 60% на размера на държавната администрация, измерена чрез броя на заетите в нея, за периода 1984-1995 г.
• Въвеждане на механизми за оценка на необходимостта от опериране на различните ведомства и осъществяване на периодичен независим анализ на съществуващите административни структури с цел оптимизиране на персонала, закриване на ненужни или дублиращи се звена.
• Създаване на действащо електронно правителство, т.е. внедряване на информационните технологии в държавната администрация. Още през 2002 г. е приета в България стратегия за електронно правителство, но според изследване, базирано на индекса "е-Европа 2005", България се нарежда на последно място в ЕС според показателя "степен на развитие на електронното правителство". Информационните технологии спомагат за улесняване на връзката между гражданите и администрацията, по-бързо предоставяне на услуги, по-голяма информираност, което прави работата на държавните служители по-прозрачна и ограничава условията за корупция и намалява разходите в държавните структури.