Две години правителство на НДСВ: равносметката за бизнес средата и стопанското развитие
Word Format (Word Format)
Сегашното правителство дойде на власт преди две години. Формирането му бе предшествано от относително дълъг период на ориентация. След избори по-дълго бе формирано само правителството на Жан Виденов. Това се дължеше, от една страна, на изненадващия, дори за победителите, успех. От друга, различната предистория на членовете на мнозинството, при недостатъчни гласове за изцяло самостоятелно управление и липсата на вътрешна дисциплина и ясни ценности, наложиха „патронът“ Симеон Втори сам да поеме отговорност. Значителната обществена подкрепа изискваше това.
Днес всички отбелязват значителен спад в одобрението спрямо министър председателя, неговото правителство и неговото движение.
В същото време политическа криза няма и едва ли ще има. Провали в държавното управление от рода на този на Жан Виденов няма и е почти изключено да се случат. При преобразуването на кабинета, коалиционният партньор получи онова, което му се полага за поддържането на мнозинството. Обидени от разместванията няма. Затова няма и вътрешни противоречия, които да доведат до разпад на мнозинството, преди следващите парламентарни избори.
Ще има ерозия на отношения, обществен облик и политика. Корените на този процес са в предизборната кампания от 2001. Тогава НДСВ не се интересуваше от това, какво в икономиката и живота е действително възможно да се направи или постигне. Съвсем прагматично, за бъдещите управляващи бе важно, какви са народните заблуди, желания и мечти, за да се използват срещу политическото статукво на 1990-2001 г.
Чудото
Може би най-същественото обещание беше за „икономическо чудо“ в рамките на 800 дни. Икономиката е инерционна система, в която икономическите „чудеса“ отнемат доста повече време и последователност на политиката. Макар и да беше предварително ясно, че най-доброто, което можеше да направи това правителство бе да продължи и ускори реформите, завърши приватизацията и освободи населението от държавния патернализъм, действителното чудо на тези две години е, че то не върна нещата назад.
Правителството запази валутния борд и икономическата стабилност, но направи твърде малко за реформирането на: образованието, енергетиката, пенсионното и здравно осигуряване и др.
Приватизацията се превърна в нещо средно между безкрайно ходене по мъките и училище за начинаещи и напреднали лобисти. Към края на мандата вероятно ще се окаже, че професионалните съюзи ще имат повече облаги от раздържавяването отколкото премахнатите (всъщност още от предшествениците) РМД-та и повече права върху дялове от предприятията за работещите.
Много усилия и внимание бяха съсредоточени за „развитие“ на икономиката с активни мероприятия и „справяне с различни провали“ на частния сектор.
Не е вероятно с направените промени в кабинета да има съществена промяна във водената политика ( повече).
Обща икономическа среда
Инфлацията през първите две години на управление на правителството запази ниски стойности – общата натрупана инфлация за тези две години е 6,5%. Това се дължи на запазването на валутния борд и неговото автоматично правило на парична политика, което пречи на всяко дискреционно печатане на пари, поради фиксирания валутен курс спрямо единната европейска валута.
През 2001 и 2002 година се поддържа ниско равнище на бюджетен дефицит в консолидирания държавен бюджет (0,6% от БВП). От 2002 година корпоративният данък беше намален от 28% на 23,5%, а пределната ставка на данъка върху доходите на физическите лица бе намалена от 38% на 29%, намалени бяха и ставките в по-ниските етажи на подоходния данък. Разходите в консолидирания държавен бюджет спадат от 40,6% през 2001 година на 39,2% през 2002 година.
Изземване на възможности за развитие
Възможностите за развитие са следствие от разполагаемия доход.
През 2003 година обаче нещата се обръщат в неблагоприятна посока – няма значимо намаление на нито един данък, но има увеличение на косвените данъци както и ефективно увеличение на социалните осигуровки след въведените минимални осигурителни прагове, поради което разходите на консолидирания държавен бюджет вероятно ще достигнат нивото си от 2001 година. Правителството промени намеренията са за намаляване на данъците през следващите години, отлагайки въвеждането на 15% ставка за данъка върху печалбата за 2006 година, когато мандатът му ще е изтекъл. Макар и абсурдно като нагласа, вероятната причина за тази смяна е, че по този начин се поддържат измислените от самото правителство стимули за инвестиране в „общини с неравностойно положение“.
През 2003 година средният разход на един работодател за един работник на месец е 405 лева, от които до работника достигат по-малко от 240 лева. Останалите 165 лева постъпват в консолидирания държавен бюджет. Данъчното облагане на труда е намаляло съвсем незначително през двете години на управление на настоящото правителство – от 41,17% от разходите за труд през 2001 година на 40,80% от разходите за труд през 2003 година (изчисленията са на база на средната работна заплата). Съответно изводът е, че по отношение на средната заплата няма намаление на данъчната тежест.
Ако разгледаме данъчното облагане на един идеален предприемчив гражданин на България, който успява (като едноличен търговец или по някакъв друг начин) да изработи 1000 лева месечно, виждаме, че неговото състояние не се е подобрило през двете години управление на НДСВ. През 2003 година този гражданин трябва да плати върху дохода си – 35% осигурителни вноски (29% пенсионна и 6% здравна осигуровка), т.е. 350 лева. Върху остатъка от 650 лева дължи 133,5 лева данък. Това означава, че от 1000 лева той трябва пряко да внесе в бюджета 483,5 лева. И това не е всичко – ако този човек има автомобил и налива по около 50 литра бензин месечно и ако пие и пуши пропорционално на „средния българин“, за акцизи върху бензина, цигарите и алкохола той ще плати още около 34 лева. Освен това, ако той харчи 80% от дохода си за обложени с ДДС стоки и услуги (каквато е и приблизителната оценка на НСИ и МФ), то за ДДС той плаща още около 69 лв. Така общата сума на платените данъци възлиза на повече от 586 лева, като тук не се включват платените мита при покупка на стоки и такси за администрацията. Прибавяйки и тях стигаме до извода, че през 2003 година един човек с доход от 1000 лева плаща около 60% от тях на правителството. Този процент е с почти един процентен пункт по-висок отколкото е в началото на мандата на НДСВ. С други думи средата за бизнес и предприемачество се влошава и се усилват стимулите за увеличаване на сивата икономика и за напускане на страната.
Вместо чувствително увеличаване на жизнения стандарт, налице е липса на промяна в данъчното облагане на средната заплата и чувствително увеличено изземване на доход (от около вероятно 2,5%) от онези, който биха могли да създават благосъстояние.
Приватизацията
От приватизацията остана само усмивката й.
През първите две години на правителството на НДСВ приватизация почти няма – през този период са приватизирани около 3,5% от т.нар. държавни активи, подлежащи на приватизация (около 2,3% от общите държавни активи), което като бързина на приватизацията е около десет пъти по-бавно от бързината при правителството на Иван Костов.
Така кумулативно от началото на приватизацията са раздържавени 81,42% от подлежащите на приватизация държавни активи (53,77% от общите активи). За първото полугодие на 2003 година са приватизирани само 0,39% от подлежащите на приватизация държавни активи, което показва продължаващо забавяне на темпа на приватизация. Резултатът от това е, че ако се продължава в същото темпо ще са необходими още около двадесет години, за да се приватизират активите „подлежащи на приватизация“ (да не говорим, че всъщност повечето от „неподлежащите на приватизация“ активи също могат и трябва да се приватизират, което означава, че необходимият период за това става поне 40 години).
Крайно съществено е, че начинът, по който приватизацията не се осъществява, излъчва негативните сигнали за бизнес средата в България. Основната вина за това е на мнозинството на НДСВ и ДПС. За да се убеди в това, за всеки непредубеден е достатъчно да проследи двугодишната история на раздържавяването на БТК и Булгартабак.
В случая с БТК след конкурс единият от участниците беше определен за победител според критериите, които са заложени в самия конкурс. След това обаче бяха започнати преговори с втория кандидат, което показва, че правителството не спазва собствените си критерии. Естествено, този факт кара много чужди инвеститори да се замислят преди да вложат средства в страната. Случаят с Булгартабак пък е пример за липса на политическа воля за приватизация и изтегляне на държавата от икономиката, което е в пряко противоречие с част от онова, което правителството обещаваше преди две години и с това, което се твърдеше от икономическия екип преди последните промени в кабинета, а именно, че целта е по-малка държавна намеса в икономиката.
Инвестиции и резерви
Инвестициите са сложен феномен, който се влияе от фактори, често независещи от правителствата. Но сравненията с предишното правителство са крайно смущаващи. От юли 2001 се наблюдава и намаление на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България – докато в последните седем тримесечия от управлението на правителството на Иван Костов ПЧИ са средно 254 милиона долара на тримесечие през първите 7 тримесечия от управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски ПЧИ са средно 156 милиона долара на тримесечие.
В последните две години продължи нарастването на фискалния резерв на правителството, достигайки около 4 милиарда лева в средата на юли 2003 година. Прекалено големият размер на този резерв започва да създава проблеми:
“ първо, правителството започва да използва средства от него, за да финансира начинания със спорен ефект и икономически смисъл (например създаване на нова държавна авиокомпания, създаване на държавни рискови фондове);
“ второ, министерството на финансите започна да инвестира част от резерва в местни банки провеждайки по този начин неосъзната монетарна политика и придобивайки влияние върху банковата система, неща, които биха могли да имат негативни последици;
“ трето, няма икономически смисъл да се получават заеми от МВФ, Световната банка и други институции, при положение, че правителството използва средствата за гореспоменатите дейности или за депозити в БНБ.
В този смисъл правителството можеше, може и трябва да спре вземането на нови заеми от международните финансови институции. Това всъщност то можеше да направи още в началото на мандата си. Вместо това то взе заем от 450 милиона щатски долара за неща, които всяко правителство би трябвало да прави в ситуация, подобна на тази, в която е България: за структурни реформи, по-добра бизнес среда и подобряване на администрацията (виж по-долу за заема ПАЛ от Световната банка).
Гордостта капиталов пазар
За първите две години управление правителството на Симеон Сакскобургготски показа, че политиката му към капиталовия пазар се състои в регулиране, контролиране и администриране (най-абсурдният резултат от това е, че повече от 120 души в Комисията за финансов надзор се занимават с пазар, на който се търгуват активно акции на не повече от десет публични компании). Негативният ефект от това свръх администриране, обаче, е че повечето от компаниите не виждат никакъв смисъл в търгуването на техните акции на фондовия пазар и се опитват по всякакъв начин да се отпишат от регистъра на публичните дружества, което е показателно, че насилственото им вкарване на фондовата борса не можа да създаде истински капиталов пазар. И това е нормално, тъй като пазар означава доброволна размяна, а на българската фондова борса почти няма доброволно „листвани“ акции.
Търговията
Външната търговия продължава да нараства като за първото тримесечие търговският сектор (сумата от вноса и износа към БВП) достига 118,4%. Това показва продължаване на процеса на интегриране на местната икономика в световната, като местните производители увеличават продажбите си в чужбина, а чуждите производители увеличават продажбите си в страната. Този процес спомага за специализиране на местната икономика в производствата, в които има сравнителни предимства (въпреки някои усилия на правителството да спре този процес, налагайки мита и забавяйки либерализацията на търговията на различни стоки). Динамиката на търговията през тези две години е просто едно допълнително доказателство, за това как стопанската активност може да нараства въпреки действията на правителството. Защото в областта на търговията, то по-скоро пречи както с действие, така и с бездействие.
Частният сектор
Като цяло действията на правителството в частта на макроикономическата му политика не могат да се определят като позитивно влияещи на икономическото развитие, общият ефект от тях е по-скоро неутрален с негативни елементи. С други думи, растежът на икономиката, който беше отбелязан през първите две години на управление на правителството, може да бъде приписан най-вече на частния сектор, който през 2002 година произвежда вече 72,7% от добавената стойност в икономиката. През 2001 година икономическият растеж е 4,1% (при 6,6% ръст на частния сектор и 2,3% спад на обществения сектор), през 2002 година икономическият растеж е 4,8% (7,6% ръст на частния сектор и 2,7% спад на обществения сектор). За първото тримесечие на 2003 година икономическият растеж е 3,8% (6,7% ръст на частния сектор и 2,3% спад на обществения сектор).
Най-важният извод, който трябва да се направи за макроикономическата политика на правителството през неговите първи две години е, че икономиката се развива главно заради частния сектор и въпреки правителството. С други думи сегашните умерени нива на икономически растеж могат значително да се увеличат, ако правителството вместо да пречи на икономическото развитие започне да провежда последователна политика на про-пазарни икономически реформи и засилване на икономическата свобода.
Мерки против конкуренцията
Правителството – след като се учреди – обеща намаляване на намесата на държавата в икономиката („намаляване на дела на публичния сектор“ – Управленска програма, стр. 12). Две години по-късно сме свидетели на какви ли не програми и проекти, които предвиждат активни мерки за „развитие и моделиране“. На практика правителството решава как да се използват огромна част от парите на данъкоплатците, къде трябва да се инвестира, кои сектори са важни и трябва да се подпомагат и защитават.
Така се създадоха различни бариери на входа и/или на изхода на много отрасли, което засили „администрирането“ на икономиката.
В обичайната реторика „активизма“ се разглежда като успех сам по себе си. В редица случаи, представители на администрацията използват като критерии за мерене на правителствения „успех“ – броя въведени програми или фондове или пък защитените производители с мита или други ограничения пред търговията. Правителството започва все повече да разбира своята роля, като управление на фирма с човешки и капиталови ресурси. Може би това донякъде обяснява идеите и намеренията за създаване на фонд за рисков капитал или пък за развитие на „алтернативно земеделие“ в България.
В своята икономическа програма правителството обяви пет приоритетни сектора (транспорт, туризъм, енергетика, селско стопанство и високи технологии), които представляват 70-80% от БВП. По този начин, всички пазарни субекти бяха поканени да лобират за преференциално третиране. В резултат на това, исканията за преференции се увеличиха лавинообразно. Все повече пазарни участници избират за свое поведение търсенето/лобирането за преразпределение на доход, а не създаването на стойност.
Както гласи една стара поговорка – няма по-голямо удоволствие от това да харчиш парите на другите. Правителството се старае да прави именно това, но за да не го забележат, то кани всички останали да правят същото.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).