Да се отнасяме към бюджета на съдебната власт сериозно

Съгласно действащите текстове на Конституцията, в чл. 117, ал. 3 е заложен принципът на самостоятелност на бюджета на съдебната власт. В компетентността на пленума на съдебния съвет е да приема проекта на бюджета и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт – чл. 130а, ал. 2, т. 1 и т. 6. От своя страна в изпълнение на чл. 130в, т. 1 министърът на правосъдието предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет.

В Законопроекта /виж тук/ за изменение и допълнение на Конституцията е предвидено незначително изменение относно бюджетната процедура. Поради това, че е заложено разделянето на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на два отделни органа – съдийски и прокурорски съвет – се е наложило разписването на нови текстове. Така съгласно чл. 130а, ал. 1, т. 7 – съдебният съвет ще приема проекта на бюджета на системата на съдилищата, а с реципрочен текст в проекта – чл. 130в, ал. 5, т. 8 прокурорският съвет ще има тази отговорност за прокуратурата и следствието.

В нов чл. 131 се уреждат правомощията на министъра на правосъдието като съответно той предлага проект на бюджет на съдебната власт, включващ двата отделни бюджета на съдилищата, съответно на прокуратурата, и има задължението да бъде вносител в двата съвета. В т. 6 на въпросната разпоредба е предвидено министърът да управлява недвижимите имоти на съдебната власт в режим на съгласуване с двата съвета – на прокурорите и на съдиите.  Де факто това e единственото изменение и то връща принципното положение преди промяната от 2015 г. В този контекст е доста трудно да се приеме критичното становище именно на отговорния за изразходването и отчитането на бюджета и управлението на сградите ВСС /виж тук/. Управлението на бюджета, включително и управлението на целевите проекти като системите за електронно правосъдие, вървят зле, а отговорност за това не се носи от никого. ВСС, като орган на самоуправление на съдебната власт, има задължение да организира изграждането и функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси. Това задължение се свежда до изпълнение към администрацията на ВСС и откъсва отново самите членове на съвета както от отговорност по изпълнението, така и от задължение практически да провеждат конкретни политики. Особено отчетливо това проличава в сградното, техническо и ресурсно обезпечаване както на съда, така и на прокуратурата. Да припомним и че бюджетът на съдебната власт от 2015 г. насам е нараснал от 469 млн. лв. до 1 млрд. и 200 млн. лв.

Граници на понятието „съдебната власт има самостоятелен бюджет“

Както отбелязахме, действащата Конституция /чл. 117, ал. 3/ предвижда съдебната власт да се ползва със самостоятелен бюджет. Този принцип, елемент от условията за съдебна независимост, беше утвърден с редица решения на Конституционния съд /КС/ , които поставят условие организационната, органна и функционална независимост на съдебната власт да бъде обвързана и с финансова такава. Въпреки това сама по себе си последната не е гаранция за правилното планиране и разходване на бюджета и следва да се провери дали парите са изпълнили условието за ефикасност – единица изразходвани средства да постигат максимален ефект, или са отишли „на вятъра”. За целта, трябва да се изследва наличието на ясни и последователни нормативни правила, които да гарантират процедурна порядъчност от страна на ВСС, и добро управление на разходите – от момента на планиране, през разходването до отчитането на похарчените средства. Именно на база на практиката на КС е дошъл моментът да бъдат поставени сравнително очертаеми граници коя част от бюджета на съдебната власт е същинска и коя не влияе на независимостта и безпристрастността на носителите на съдебната власт – съдиите, прокурорите и следователите. Именно с тази цел е необходимо допълване на чл. 117, ал. 3 от текста на основния закон, който да предостави възможност в устройствения за съдебната власт закон да бъдат развити подробни правила в тази посока. Ще оставим тази дейност обаче на конституционното мнозинство, без да им натрапваме примерна разпоредба.

Възможни граници на бюджетната съдебна независимост

Делението може да почива на следните принципи:

• Съществени функции на съдебната власт – правораздавателна за съда и функция по разследване и обвинение за следствието и прокуратурата – в това перо да бъдат основните заплати на съдии, прокурори и следователи както и всичко свързано с обезпечаването на съдопроизводствената дейност;
• Капиталови разходи, включително и електронни системи и регистри – поддръжката и управлението да се извършват от МП. Да се гарантира, че достъпът до софтуерните продукти е възможен само от двата съвета, съответно от ВСС, ако се запази вариантът на общ съвет, две колегии и пленум;
• Административни дейности и функции – дискусионно е дали административните структури като ВСС, ИВСС и НИП следва да бъдат част от бюджета на съдебната власт или на директно финансово подчинение на МП. Сами по себе си в настоящия си вариант това са скъпи и безполезни органи, но за сметка на това и абсолютно безотчетни колко и за какво харчат;
• Несъществени и неприсъщи бюджетни въпроси – работно облекло, почивни бази, допълнителни възнаграждения и бонуси на съдиите, прокурорите, следователите и съдебната администрация и техническия персонал. Това е последното и най-маловажно перо.

От тези четири деления само първото и второто следва да бъдат третирани като съотносими към независимостта на съдебната власт, а за останалите две пера да бъде въведено законово задължение да бъдат мотивирани пред и след мотивиране частично удовлетворявани от Народното събрание при покриване на определени показатели.

Ето няколко примера в тази посока:

В изменението на Закона за съдебната власт след конституционните промени да се предвиди:

• спиране на конкурсите за назначаване за период от 5 г. и осъществяване на дейността с наличния състав от съдии, прокурори и следователи при преместването им в по-натоварените съдилища и структури на прокуратурата;
• замразяване на разходите освен тези за основната правораздавателна дейност и част от капиталовите разходи като индексацията на възнагражденията е само с инфлационен индекс на НСИ.

На ход са съдебните реформатори макар и съчетанието „съдебна реформа“ да се превръща в политическо клише.