Циганите и проблемът с правата на собственост
Предистория: всички са прави
Цигани се настаняват на общинска земя, построяват си „къщи”. Те са в правото си да направят това, защото не знаят, че земята е общинска, няма табели или други знаци, които да ги уведомяват за стечението на обстоятелствата около тази собственост. Те действат по правилото на първия собственик – настаняваш се и земята става твоя.
Впрочем не само циганите – никой не може да знае, дали дадена земя е общинска или държавна. Регистърът на държавните и общинските имоти не е публичен или поне не е непосредствено публичен. Т.е. трябва да питаш и може би ще ти отговорят.
Масово настаняване на чужди земи в общи линии не се допуска през последните петнадесет-шестнадесет години. Възстановяването на собствеността върху селскостопанските земи е приключило в общи линии през 1998 г.
Земите в очертанията на градовете, в близост или на територията на резиденции, военни (или бивши военни) обекти или не е реституирана и функционира като ресурс на разположение на управляващите в момента, или – в някои случаи – са обезщетени чрез т.нар. компенсаторни инструменти. (Част – неизвестно каква – от тези земи е записана от съответните министерства като класифицирана информация и е на практика двойно защитена тайна.)
Завземанията на собственост се преследват от закона, независимо дали са направени от цигани или не. Това са случаите на т.нар. незаконно строителство и др.под. В съответствие със закона и практиката, кметове издават заповеди за освобождаване на собствеността от заселилите се върху нея цигани. Те обжалват на описаните по-горе основания. Но съдилищата потвърждават – също правилно – валидността и законността на въпросните заповеди.
Текущото положение
Въпросните цигани не са виновни в инвазия на чужда собственост. Правото на първия принадлежи някому другиму – в този случай най-често на общините. Те могат и ще възстановят правото си на ползване, което всъщност е временно иззето от настанилите се върху въпросните терени.
Това стечение на обстоятелствата се тълкува от няколко радикално леви европейски народни представители като нарушаване на правата на циганите. Те пращат писма до когото трябва и до когото не трябва. В нито една от техните страни завземането на собственост не би било толерирано, поне не в такива размери. В резултат на тази изява обаче изпълнението за заповедите за възстановяване на правата на собственост бива спряно по политически съображения.
Министърът на грижите вижда в създалата се ситуация поле за изява и скалъпва програма за ромски жилища. В осъществяването и се включват известни архитекти и уважавани проектанти. Кметът на София също е готов да помогне.
Какъв е и какъв ще бъде резултатът от всичко това?
-
Явно невинността на акта на завземане ( осъществен поради незнание благодарение на държавната политика на скритост на държавната и общинска собственост ) се е изтълкувало в крайна сметка като право на безплатен обед и жилище за чужда сметка.
-
Това „право” ще струва около 550 лева на всеки български гражданин, който работи в частния сектор или в несубсидирано държавно предприятие, платими на програмата на министъра за периода от 2007 до 2014 г., т.е. по около 78 лева на година.
-
Може би това е добра цена за достигане на обществено спокойствие, каквото и да означава това. Но тъй като парите не са на министъра, тя би трябвало попита собствениците на парите дали те й разрешават да ги похарчи по този начин. Разбира се, текущото положение може да се тълкува и така че госпожата има мандат да използва тези средства както намери за добре, като мандат даден по време на изборите миналата година. Става дума за около 143 милиона лева. По-интересното обаче е, че с въпросната програма нищо няма да бъде постигнато. Циганите ще ги настанят в контейнери, ще ги регистрират и заведат на отчет, ако намеренията се изпълнят – ще почнат да ги разселват, контролът по операцията ще бъде даден на кметовете и МВР. Въпреки това стимулите за преселване на по-добро за живот място няма да изчезнат с придобиване на контейнер в не толкова богати краища. С тези хора ще се получи нещо подобно на историята със софийския боклук – има прекрасни идеи за настаняването му някъде, но хората не са съгласни. Дори и някой да се настани в контейнер и да заживее щастливо, след време ще се родят деца и контейнерът ще стане тесен за благополучното семейство. В крайна сметка обичта на европейските депутати към щедрите „права” на социалната държава, поради която в момента се действа толкова спешно, ще възпроизведе същите проблеми, които сега уж се решават. Отделно от тези проблеми, ще възникнат и множество други, които обикновено и навсякъде по света съпътстват държавното строителство на жилища. Но това е друга тема.
Какво трябва да се прави?
Естествено изброеното по-долу е относително лесно да се каже и доста трудно да се направи.
Първо, трябва да се спре въпросната „програма”.
Второ, който е завзел собственост, трябва да я освободи и върне на правоимащия или правоимащите.
Трето, общинските и държавните имоти трябва да бъдат обявени и обозначени. Хем никой няма да се изкушава да я завладява, хем временно управляващите няма да се изкушават да я прехвърлят комуто и да било, хем горе-долу ще се изяви размерът на държавата и общините като собственици, хем ще се проявят знаци, по които по-точно ще може да се съди за цени и потенциал на недвижимост, земя в частност и строителство.
Четвърто, вместо по постановлението за оземляване на малоимотни семейства от 1995 г. да се оземляват примерно прокурори, служители на сметната палата и областните управи, крайно време е по този ред да се оземляват и цигани, и други малоимотни семейства. За онези, които не знаят или не си спомнят искам да кажа, че въпросното постановление бе фактически подготвено и обосновано от няколко будни ромски организации от Пловдив. Обстоятелството, че циганите се заселват предимно на хубави земи обща собственост означава, че те много добре знаят кое на кой е, свършили са си домашното добре и имат бизнес план.
Пето, към всички в България трябва да се прилага правилото, че първо се работи, а след това се ползват помощи.
Шесто, други права освен тези на живот, собственост и стремеж към щастие не трябва да се прокарват в България, освен на временна основа и при ясни правила. Макар конституцията да говори за някои такива права, те не бива да се осъществяват за сметка на правата на собственост, пък дори и да става дума за собствеността върху 78 лева.