Чуждестранна помощ – колективизъм или свобода

В началото на септември бе представено десетото, юбилейно издание на Индекса за икономическа свобода на канадския институт „Фрейзър”. Институтът за пазарна икономика е местният партньор на индекса за България и е ангажиран с представянето му пред българската публика.

Всяка година докладът на института е съпътстван от анализ по избрана тема, имаща отношение към икономическата свобода по света. Тази година темата е чуждестранната помощ и ефектите върху просперитета и свободата за страните-получателки.

Автор на анализa, озаглавен „Свобода срещу колективизъм в чуждестранната помощ”, е Уилям Ийстърли – работил дълги години като изследовател в Световната банка, а към момента професор по икономика в New York University.

Авторът разглежда политиките по предоставяне на чуждестранна помощ като нова форма на колективизъм, който (подобно на комунистическия колективизъм от XX век) е предварително обречен на провал. Вместо да се ръководят от индивидуалната свобода, големите донорски организации предполагат, че бедните страни трябва да се „позволят” да бъдат „съветвани” от международни експерти чрез спуснат отгоре общ план.

Тези „колективистични фантазии” се подхранват и разпространяват от ООН и намират конкретен израз в Целите на хилядолетието за развитие – насочени към намаляване на бедността, ограничаване на разпространението на СПИН, осигуряването на образование и т.н. в най-бедните държави. Тези цели представляват план, одобрен от всички държави по света и всички водещи световни институции за развитие, включително Световната банка и МВФ. Зад него стои идеята, че колективните действия ще успеят да създадат работни места и доходи, които не успяват да бъдат създадени от индивидуалните актьори опериращи на свободните пазари.
За да бъдат постигнати тези резултати, МВФ и Световната банка виждат необходимост от преход към управление, ориентирано към постигането на резултати в развитието, което обаче включва голям дял централно планиране – на национално и секторно ниво.

Един от проблемите на колективизма според автора е колективната отговорност, което е равносилно на липса на индивидуална отговорност, а това от своя страна позволява при неуспех всеки да прехвърля собствената си отговорност върху останалите.

Въпреки че Световната банка и МВФ са изоставили централното планиране като препоръчван подход към бедните държави още през 80-те години, чуждестранната помощ на практика не успява да се откъсне от колективистките си корени. Единствената разлика днес е, че плановете изготвяни от международните експерти включват либерализация на пазара. А емпиричните данни категорично показват, че свободните общества постигат несравнимо по-добри резултати от колективистките.

Ийстърли доказва връзката между икономическата свобода и икономическия успех чрез статистически анализ. Защитниците на колективистките решения на проблема с бедността обаче издигат хипотезата за „капанът на бедността” – бедните страни трябва да достигнат определено ниво на основен капитал, за да може той да бъде оползотворен. За да достигнат това ниво, според тази теория, бедните държави имат нужда от „голям тласък” – това е ролята на чуждестранните помощи. След достигането на необходимото ниво, икономическият растеж става самоподдържащ се и тогава действително ще се наблюдава връзката между свобода и икономически успех.

У. Ийстърли прави статистическа проверка на тази хипотеза, противопоставяйки я на обяснението, че страните просперират благодарение на икономическата свобода (защитавано от него). Според хипотезата за „капана на бедността” бедните държави би трябвало да имат по-нисък растеж от богатите. Резултатите обаче показват обратното – бедните старни първоначално имат по-висок растеж, т.е. хипотезата за „капана” е несъстоятелна.

Друг проблем на колективистката идея, според Ийстърли, е, че се пропуска фактът, че успехът е рядкост, а провалът – обичаен. „Икономическият успех винаги е много непостоянен и непредвидим”. Затова има нужда от множество опити, за да бъде постигнат. Предимството на свободните пазари е, че позволяват получаването на много бърза обратна връзка за това кои продукти са успешни, докато плановиците са предубедени относно това коя идея ще проработи и я прилагат независимо дали тя действително успява.

Друг индикатор на икономическото развитие, чиято връзка с икономическата свобода автора доказва чрез анализ, е машиностроителния износ на глава от населението. Икономическата свобода оказва влияние, предоставяйки възможност за откриване на нови ниши на пазара, в които съответната държава може да постигне голям мащаб на износа.

Икономическата свобода осигурява ефективно преразпределяне на ресурсите към успешни дейности, прави възможно бързото увеличение на мащаб на успешните дейности и позволява прилагането на по-сложни договори, чрез които да се ограничи рискът за отделните икономически актьори (и по този начин да се стимулира икономическата им активност).

Уилям Ийстърли предрича провал за „колективистичните фантазии” като Целите на хилядолетието за развитие, но предлага и насоки за реформи. Чуждестранната помощ може да бъде от полза за най-бедните като им предостави някои стоки и услуги от жизнена необходимост като лекарства, образование и инфраструктура. За да се случи това обаче, трябва да бъде възприета системата на търсене и получаване на обратна информация, с индивидуална отговорност, по модела на икономическата свобода.

„Само местните последователни движения към по-голяма икономическа свобода могат да постигнат това за бедните хора по света. За щастие, това вече се случва.”

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

(1) Цветелина Радославова е стажант в ИПИ