18-08-2023

Бюджетът на съдебната власт – приказка без край

Ето че държавата вече има действащ бюджет за 2023 г. В самостоятелния бюджет на съдебната власт – общо взето – нищо ново – основно повече средства за възнаграждения и този път. Заплатите на съдиите, прокурорите и следователите, както и на съдебната администрация растат с 15 % със задна дата – от 01.04.2023 г. Увеличението е по-малко от исканото от Висшия съдебен съвет – бе заявен ръст с 20 %, но неуважен. Ще има увеличение и на парите за работно облекло, което означава по около 4,3 хил. лв. на човек за годината за дрехи или близо една допълнителна месечна заплата. За сравнение държавните служители на експертни длъжности получават по 250 лв. за облекло годишно, а тези на ръководни длъжности – 450 лв. Но проблемите са стари и сме длъжни отново да ги повторим, многократно при това:

Намалението на разходите, което МС предвижда, спрямо предложените от ВСС, е свързано най-вече с намаление на капиталовите разходи на системата – което ще влече допълнителни бъдещи проблеми предвид множеството съдилища за малка страна като нашата;
Липсата на каквито и да били опити да се въведе реално програмно бюджетиране в съдилищата, което да даде възможност за обвързване на средствата с очаквани реформи или преодоляване на незавидното състояние на българското правосъдие, също прави силно впечатление – очевидно бюджетирането на ВСС не се базира нито на идентифицирани проблеми и решения, нито на обективни критерии като натовареността например;
Зад маската на „независимост на съдебната власт“ се крие безотговорното планиране и харчене – почти изцяло за заплати и допълнителни възнаграждения, зад които прозират раздут щат/като изключим някои съдилища и структури на прокуратуратав няколко града/, назначения, основани на зависимости и критична безотговорност на прокуратурата по ключови дела. И още нещо, към края на февруари 2023 г. ОП „Добро управление“ посочва, че има рискови проекти на НИП и ВСС на стойност 11 млн.лв., които се разследват от ОЛАФ;
България има най-големи разходи в ЕС за правосъдие като дял от БВП, сочат данни, представени от Европейската комисия в началото на юни тази година. В периода 2019-2021 г. тези разходи се равняват на около 0,7 на сто от БВП. Нашата страна бележи също едни от най-високите възнаграждения на върховните съдии и прокурори спрямо средната заплата;
Като цяло работещите в тази система следва да бъдат добре заплатени, защото именно това би била една от преградите срещу нерегламентирани стимули, иначе казано – корумпирането им. Нормално биха се възприемали тези възнаграждения, ако системата се радваше на по-високо доверие. Но у нас доверието изглежда е обратно пропорционално на плащанията;
По данни за 2021 г. брутната заплата на съдия в началото на кариерата му в България е 27 867 евро и е доста под медианата за ЕС от 52 534 евро. Въпреки това, спрямо средната годишна работна заплата в страната, заплатата на съдия в началото на кариерата му е 2,93 пъти по-висока, което е над медианното за ЕС съотношение от 1,91. Данните не отразяват увеличението на заплатите на съдиите, прокурорите и следователите през последните две години;
Брутната заплата на български съдия от ВКС и ВАС е 48 222 евро, което е най-ниската стойност в ЕС. Въпреки това, като съотношение към средната годишна работна заплата за България, заплатата на съдия на ниво върховен съд е 5,1 пъти по-висока, което е над медианното за ЕС съотношение от 4,1. Данните са за 2021 г. отново не отразяват увеличенията през последните две години /данните достъпни тук/.

Това, което данните не могат да измерят, обаче е:

Каква е експертизата, професионалните и нравствените качества на работещите в системата – човешкият капитал представлява съвкупност от знания, умения, опит и експертиза на съдиите, прокурорите и следователите, както и на съдебната администрация. Техните познания и компетентност са от съществено значение за правилното прилагане на закона и осигуряване на бързина и справедливост;
Правилното приложение на закона – работата на съдебната система изисква квалифицирани професионалисти, които могат да гарантират, че съдебните процеси се провеждат според установените процедури и правила. Доброто прилагане на закона повишава доверието в системата, намалява потребността от обезателното изчерпване на институционния контрол;
Доверието на гражданите е легитимиращият фактор за работата на съдебната власт.

Какво очакваме от ВСС и цялата система?

Напредък в реорганизирането на системата – по въпросите, свързани с отстояване на независимостта на съдиите и предвидимото им кариерно развитие, опит за изравняване на натовареността в различните региони както за съдиите, така и за прокурорите и следователите;
Бюджетна реформа в правосъдието, включително програмен бюджет на ВСС и адекватно и прозрачно управление на капиталовите разходи (много образователно е да се прочете обсъждането на ВСС на проекта за Методология за програмно бюджетиране през октомври 2022 г. – https://vss.justice.bg/root/f/upload/37/pr-30-20-10-2022-Plenum.pdf);
Създаване на адекватна, ефективна и работеща система на електронно правосъдие, която да не превръща съдиите и прокурорите в администрация, а да доведе своевременно до съкращаване на служителите от съдебната администрация;
Практическо реформиране и моделиране на съдебната карта – тоест закриване на съдилища от всеки вид, а не разчистване на сметки с малките играчи както се случва с районните съдилища и прокуратури.

Има ли начин да се постигне нещо без гръмки заявления за съдебна реформа?

Тъй като съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат освобождавани на основания, освен изрично изброените в Конституцията, то лесно от ВСС и съдебната номенклатура биха възразили, че парите за възнаграждения са свещена крава. Но доброто управление, на което уж самоуправляващата се система е неспособна, изисква поне да спрат конкурсите за назначения. Така поетапно може да бъде намален прекомерно раздутият щат. България няма нужда от над 2000 съдии и над 2000 прокурори и следователи;
Да се пристъпи към идентифицирането на нисконатоварените окръжни и административни съдилища и поетапно да бъдат закрити;
Да се преустанови възможността за фиктивна натовареност, особено в прокуратурата, чрез манипулиране и продуциране на ангажираност;
Да се замразят изцяло средствата за работно облекло и индексация на заплатите и всевъзможните бонуси, раздавани по симпатия, докато ВСС не представи проект на бюджет с обозримо 5-годишно съкращаване на структури, щат и разходи;
Да се премине към споделени административни услуги между съдилищата и прокуратурите, за да се намалят и наетите в администрацията на съдилищата и прокуратурите;
Да бъде съкратена решително администрацията както на ВСС, така и на ИВСС.

Всичко това ни най-малко не значи посегателство над привидната иначе съдебна независимост у нас. За целта е необходимо по-твърдо и обективно поведение на политиците и решителни действия от страна на Министерство на правосъдието и Министерство на финансите. Съдиите, прокурорите и следователите са високо възнаградени, не търпят реални санкции поради фиктивните санкционни механизми и (или липсата на) приложението им от ИВСС. Инак поведението на голяма част от парламентарно представените партии ни е известно – те си „купуваха“ и „купуват“ благоразположение за сметка на данъците, плащани от българските граждани. Чак след като има по-висока ефективност на разходите за правосъдие, може да се предприеме и адекватен дебат за ръст на разходите в системата на съдебната власт.

Какво ще стане, ако продължаваме така ли?

Каквото и досега – растеж на разходите за правосъдие без качествена промяна. За последните 5 години бюджетът на съдебната власт от 600 млн. лв. се удвоява и достига 1,2 милиарда лева.