Бележки по платежния баланс за април
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
БНБ представи данни за платежния баланс за периода януари-април. За първите четири месеца дефицитът на текущата сметка възлиза на 381,4 млн. щ.д. (2,7% от БВП) и е по-голям с 81,8 млн. щ.д. от този за същия период на предишната година (299,6 млн. щ.д. или 2,2% от БВП).
Какво прави впечатление:1/ Според начина на използване на стоките, нараства износът на потребителски стоки с близо 60 млн. щ.д. от началото на годината, а инвестиционните стоки запазват приблизително същия относителен дял. Износът на енергийни ресурси спада почти наполовина (със 107,8 млн. щ.д.), което се обяснява най-вече с намаляване на търсенето от Югославия, която преориентира търговията си, при по-добри условия, на запад. Тези резултати са индикативни за възможностите България да се превърне в „център за енергийно осигуряване“ на Балканите. Очевидно е, че в условията на свободна конкуренция и липса на война в Югославия, търсенето на енергийни ресурси от България намалява, което е показателно за конкурентноспособността на този отрасъл. Това също така е и тема за размисъл, дали построяването на втора АЕЦ ще превърне България в „регионален енергиен център“ или по-скоро става въпрос за огромна инвестиция без икономически смисъл.
2/ За разглеждания период нараства вносът на потребителски стоки с 50 млн. щ.д., най-вече от страните от ЕС. Увеличаването на вноса на масови потребителски стоки от Общността бе очаквано и коментирано в предишни материали на ИПИ. Основният фактор за това е либералният търговски режим и добрите конкурентни позиции за тези стоки на производителите от ЕС. Вносът на енергийни ресурси спада с 87,1 млн. щ.д., което се дължи най-вече на намаляване търсенето на количества за ре-експорт. В структурата на вноса, суровините и инвестиционните стоки остават без съществена промяна.
3/ Единствено в търговията с Турция и със страните от ЦЕФТА се отчита нарастване на износа, съответно с 25,8 млн. щ.д. и с 9,7 млн. щ.д. Най-съществено нараства вносът от страните от ЕС със 170,7 млн. щ.д. и Турция с 33 млн. щ.д.
4/ Салдото по услугите за периода е отрицателно -44,7 млн. щ.д. и е по-ниско със 76,1 млн. щ.д. спрямо същия период на предишната година.
5/ Преките чуждестранни инвестиции в страната възлизат на 125 млн. щ.д. и, ако екстраполираме тренда, инвестициите за цялата година се очаква да бъдат около 400 млн. щ.д. Съществена промяна може да настъпи при успешни сделки за Булгартабак, БТК или в енергийния сектор. Единствено с реализирането на големи приватизационни сделки могат да бъдат достигнати, предвижданите от правителството около един милиард чуждестранни инвестиции.