Бюджетната рамка за 2004 – 2006
Преди седмица правителството одобри бюджетната рамка за периода 2004 – 2006 година. В нея има поне няколко неща, заслужаващи коментар:
1. Предвижда се от началото на 2004 година таванът на пенсиите да отпадне (както е записано в осигурителния кодекс) или да се въведе по-висок таван от 500 лева (сегашният е 200 лева). Това е развитие в положителна посока, тъй като ниският таван на пенсиите ощетява хората, които са внесли повече средства в пенсионния фонд, а получават ниска пенсия. Също така наличието на нисък таван на пенсиите създава стимули за неплащане на осигуровки (защо някой да плаща високи осигуровки след като размерът на пенсията му е ограничен до 200 лева?).
2. През 2005 година се залага увеличение от 6% на 8% на здравните вноски, плащани на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Това вероятно се прави, тъй като се планира болниците да се финансират от НЗОК, а не от бюджета, както досега. Нормално би било обаче, след като ще намалеят разходите на бюджета, да се предвиди и намаление на данъка върху доходите, което да компенсира увеличението на здравните вноски. Ако това не стане общата данъчно-осигурителна тежест ще се увеличи.
3. Не се предвижда намаление на нито един вид осигуровки, което означава, че през 2004 година осигуровките ще продължат да бъдат 42,7%, а през 2005 ще стигнат 44,7% с предвиденото увеличение на здравните вноски. Така реформата в осигурителната система и намаляването на осигурителните вноски се отлагат за следващото правителство.
4. Основен приоритет за бюджета за 2004 година е “осигуряването на достатъчно ресурси за реформата на здравната система”. Съответно, за здравеопазване за следващата година са предвидени с 13,2% повече средства, отколкото през 2003 г. Това е доста нелогично развитие, доколкото реформата в здравната система би имала като резултат намаление на необходимите за здравеопазване средства. Следователно, ако се планира извършване на реформа, няма смисъл да се увеличават толкова много отделяните за здравеопазване средства. С други думи, най-вероятно реформа няма да има и просто с пари от бюджета ще продължи да се поддържа сегашната силно неефективна система (България е една от страните с най-голям брой незаети болнични легла).
5. Данъкът върху печалбата ще се намали символично от 23,5% през 2003 г. на 22% за 2004 г. и 20% за 2005-2006 година. Това представлява отстъпление от обещаното в Данъчна политика 2003-2005 намаление на данъка на 20% през 2004 година и на 15% през 2005 година (Данъчна политика 2003-2005 е достъпна на www.minfin.bg/bg/documents/taxes/docs/dp_03-05.pdf). Също така, това развитие е отстъпление и от обещаната в предизборната програма нулева ставка по данъка.
6. Твърди се, че “заложената данъчна политика е насочена към общо намаляване на данъчното бреме”. По-конкретно, по отношение на данъка върху доходите на физическите лица ще се промени данъчната скала и ще бъде увеличаван необлагаемият минимум. Сметките показват обаче, че данъкът върху доходите на физическите лица, изчислен на база на средната работна заплата, ще остане на същото ниво, така че трудно може да се твърди, че ще има намаление на данъчната тежест.
7. Предвижда се да бъде осигурен висок ръст на работните заплати в бюджетната сфера през следващите години. Нищо обаче не се споменава за намаление на броя на хората, които получават заплащането си от бюджета. Съответно не може да се говори за намаление на разходите за заплати на държавните служители, които са над два милиарда лева годишно.
8. Липсата на сериозно данъчно намаление означава, че преразпределението през бюджета ще се запази на нива около и над 40% от БВП. Това означава, че обещанията за намаление на ролята на държавата няма да се реализират, което е сериозна спънка за икономическото развитие.
9. Заложеният растеж на БВП се прогнозира на 5,3% през 2004 и 2005 година и 5,5% през 2006 година. Дали тази прогноза ще се реализира зависи в значителна степен от това дали правителството ще провежда реформи. Съдейки от бюджетната рамка за 2004 – 2006 година, обаче, не се забелязва силна воля за реформи.