Бюджет2005: Къде е намалението на данъците

От няколко месеца управляващите твърдят, че през 2005 година ще има голямонамаление на данъците. Споменаваха се числа като 300 милиона лева, 360 милионалева и дори 450 милиона лева. Въпреки че винаги сме се съмнявали в достоверносттана последните две числа, първото (за 300 милиона лева намаление на данъците)изглеждаше като че ли е вярно. Един поглед към проекта за бюджет за 2005година, обаче, показва, че и това число е било доста надценено.

Много време се отдели за обсъждане на въвеждането на т.нар. семейно подоходнооблагане и неговият ефект върху данъкоплатците. В крайна сметка се оказа,че това семейно подоходно облагане ще влезе в сила формално през 2005 година,но детските облекчения за 2005 година ще бъдат изплатени през 2006 годинаи няма да имат ефект върху данъчната тежест през 2005 година. Ясно е, че2006 година е след мандата на настоящото правителство и новото правителствоможе да отмени тези облекчения. Освен това, дори новото правителство дажелае да запази детските облекчения, това може да е невъзможно – все пакникой не знае дали през 2006 година в бюджета ще има достатъчно средстваза детски облекчения.

Има едно безспорно намаление на данък – това е намалението на данъка върхупечалбата от 19.5% на 15%. Според оценката на експертите от министерствотона финансите това намаление на данъците “струва” на бюджета 160 милионалева. Освен това се намаляват и някои алтернативни данъци по закона за корпоративнотоподоходно облагане, което ще намали приходите в бюджета с 20.6 милиона лева(според министерството). Разбира се, без особени проблеми можеше тези данъцида се намалят и на 10% предвид на огромното преизпълнение на приходите,но изглежда правителството няма желание да го направи.

Предлага се и намаление на данъка върху доходите, което според министерствотона финансите ще доведе до намаление на данъчната тежест с 1% и загуба наприходи в размер на 119 милиона лева. Тук също може да се посочи, че е възможнонамаление на данъчната ставка до 10% при наличие на желание от страна науправляващите.

Дотук общото намаление на данъците е 299.6 милиона лева. Сега ще разгледаменякои промени, които са в обратна посока – а именно към увеличение на данъчнататежест.

През 2005 година се планира увеличение на няколко акциза. Това са акцизитевърху горивата, спиртните напитки и цигарите. Ефектът от увеличението наакцизите се прогнозира от министерството на финансите да е в размер на 51.6милиона лева. Тъй като акцизите са част от данъчната основа за ДДС увеличениетона акцизите води до увеличение и на приходите от ДДС. Експертите на МФ изчисляваттози ефект на 15 милиона лева.

През следващата година се предвижда поредно увеличение на приходите оттакси (държавни, съдебни и общински такси). Тъй като в България такситеса много по-високи от стойността на заплащаната административна услуга,то от икономическа гледна точка те имат ефекта на данък. Увеличението натаксите според министерството е в размер на 105 милиона лева. Ако приемем,че в бюджетната сфера не е възможно повишаване на производителността натруда, то нормалното увеличение би трябвало да е не повече от номиналнияръст на БВП (8.5% според оценката на МФ). Следователно бихме могли да приемем,че около 61 милиона лева от увеличението на таксите е защитимо (въпрекиче дори това увеличение е по-скоро неоправдано). Следователно остават 44милиона лева свръхувеличение на таксите, които увеличават данъчната тежестна гражданите и бизнеса.

Дотук разгледахме ефектите, за които са предоставени данни от министерствотона финансите. Остават още няколко ефекта, които не са оценени от министерството.

През 2005 година се предвижда промяна на съотношението, в което се делятосигуровките. От следващата година съотношението работодател/работник щее 70:30, докато досега беше 75:25. Дори увеличението на осигурителната вноскана работещите да е изцяло компенсирана от увеличение на брутната заплата,все пак чисто математически се получава повишаване на общата осигурителнатежест. Това е така, тъй като за част от осигуровките се преминава от начисляване“над черта” (tax exclusive) към начисляване “под черта” (tax inclusive). Въпреки че законовата ставка на осигуровките не се променя, преминаванетона по-голяма част от осигуровките към начисляване “под черта” води до увеличениена ефективната ставка.* Ефектът от промяната на съотношението, в което седелят осигуровките, се изчислява на увеличение на дължимите осигуровки вразмер на 70 милиона лева.

Друг ефект върху облагането на труда се поражда от прогресивността наданъчната таблица за облагане на доходите. Тази прогресивност води до това,което икономистите наричат “пълзящо нарастване на данъчната тежест” (bracketcreep). Това пълзящо нарастване на тежестта се дължи на факта, че при нарастванена работната заплата /заради инфлацията или растежа на икономиката/ по-голямачаст от нея се дължи като данък. Така например, през 2004 година облаганетона труда на база средна работна заплата е 40.15%, докато през 2005 годинаще достигне 40.39% въпреки намалението на данъчните ставки с 2%. Този ефектна “пълзящо нарастване на данъчната тежест” е в размер на около 50 милионалева.

Общият ефект на посочените до тук данъчни промени е намаление на данъцитес около 69 милиона лева. Би трябвало да посочим, обаче, че за да избегнатрискове пред бюджета експертите на министерството на финансите винаги изчисляватконсервативно данъчните промени, т.е. надценяват намалението на данъцитеи подценяват приходите от увеличението на отделни данъчни ставки. Следователно,много е вероятно оценката за тези 69 милиона лева нетно намаление на данъцитеда е по-висока от реалната и в крайна сметка да се окаже, че намалениетона данъците е близко до нула (или дори има увеличение на данъците).

През последните няколко години се наблюдава тенденция на нарастващо преизпълнениена приходите, което през 2004 година вероятно ще надмине 1.3 милиарда лева.Въпреки това през 2005 година се залага едва забележимо намаление на данъцитеот 69 милиона лева /в най-добрия случай/. Интересно е, че това го правипартията, която обеща намаление на данъчната тежест до 35% от БВП (или намалениеот над 2.5 милиарда лева).

* Един практически пример за tax inclusive и tax exclusive облагане можеда се прочете тук: http://www.brookings.edu/views/articles/gale/20040924.pdf