580 млн. лева допълнителни капиталови разходи за образование през следващите три години

Министерството на образованието и науката планира мащабни инвестиции в детски градини, училища и студентски общежития със собствени средства. Такава инициатива до момента министерството не е изпълнявало, но обновяване на сградите и помещенията на образователните институции e наложително, а е и добро допълнение на дейностите на МОН в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост.

На 4 октомври 2023 г., Министерският съвет приема пакет от три програми за разширяване и обновяване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието за периода 2024-2026 г. Той предвижда инвестиции в размер на 580 млн. лева за три различни програми, както следва:

1. Програма за „Изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища“ на стойност 240 млн. лева.

Първата целта е да се намали недостигът на места в детските ясли и градини и да се изгради съвременна здравословна физическа среда за деца до тригодишна възраст, като също така се създадат условия за въвеждане на задължително предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст.

Втората цел е де се намали недостигът на места в училищата и да се увеличи броят на преминалите на едносменен режим на обучение и също така да бъде създадена поетапно организация на учебния ден при училищата с едносменен режим.

Изискванията  за финансиране са следните: за първата част (детски градини и ясли) – наличие на недостиг над 20 места в населеното място, като приоритетно ще се финансират населени места, в които няма детска градина или има недостиг с над 40 бр. места, а за втора част (училищата) – наличие на недостиг над 50 места в населеното място/района (за райони с над 10 000 жители), като училищата на двусменен режим, които са единствени в населено място и училища в райони/квартали, в които няма нито едно училище, училища, които са на едносменен режим и са застрашени от преминаване на двусменен режим ще бъдат приоритетно финансирани.

Чрез тази подпрограма ще се финансират минимум 70 образователни институции, (минимум 30 градини и ясли и минимум 40 училища с намален недостиг на места при двете групи).

• Програма за „Изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища“ на стойност  240 млн. лева.

Тук държавата цели да обезпечи една немалка част от училищата в страната, които разполагат със спортни площадки и физкултурни салони, но те са в лошо или критично състояние за ползване, като програмата се разделя на три основни модула:

Модул 1: „Проектиране и изграждане на нови физкултурни салони“ – със 120 млн. лева от индикативния бюджет по програмата.

Модул 2: „Основен ремонт на съществуващи физкултурни салони“ – с 20 млн. лева от индикативния бюджет по програмата.

Модул 3: „Изграждане и основен ремонт на открити спортни площадки“ – със 100 млн. лева от индикативния бюджет по програмата.

Резултатите, които се очакват да бъдат постигнати, са следните:

• Да бъдат изградени общо минимум 65 нови физкултурни салони, финансирани по програмата;
• Общо минимум 30 основно ремонтирани съществуващи физкултурни салони, финансирани по програмата;
• Общо минимум 800 спортни площадки, финансирани по програмата.
• Програма за „Саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД“ на стойност 100 млн. лева.

Тази програмата целиподобряване на социално-битови нужди на студентите във висши учебни заведения, като по този начин ще се повиши интереса към висшето образование сред младите и ще се създаде на ефективна, адекватна и съвременна среда за качествено и мобилно образование.

Чрез програмата ще бъдат ремонтирани и обновени минимум 10 общежития, с максималното финансиране от 10 млн. лева за всяко едно от тях.

Програмите се финансират пряко от държавния бюджет чрез бюджета на МОН, като амбициите на правителството за увеличаване на капиталови разходи за образование се наблюдават при сравнение на инвестиционните разходи за последни няколко години.

Така например, от графиката е видно, че през последните години капиталовите разходи за образование винаги са били в диапазона между 350 и 450 млн. лева. Това означава, че с новите програми от 580 млн. лева министерството възнамерява на практика да увеличи капиталовите разходи в сектора с между 45 и 50% за следващите три години. Ефектите от подобна мащабна инвестиция би трябвало да са значителни, но именно заради това следва да се проследят и оценят – както върху образователната среда, така и върху резултатите на децата и учениците. Бюджетът за 2024 г. все още не е представен публично, но ще е любопитно да се види как предложената програма е интегрирана в него.

По материала работи Никита Швецов, стажант в ИПИ