2023 г. изглежда ще е рекордна за производствата по защита на конкуренцията

Свободната конкуренция е в основата на пазарната икономика. Тя осигурява стопанска ефективност и предлага на потребителите по-широк избор на стоки и услуги, с по-високо качество и на по-ниска цена.

Най-общо законодателството в областта на конкуренцията трябва да задава рамка от правила, мерки и инструменти, които да предотвратяват и/или санкционират действия или бездействия, които водят до ограничаването на конкуренцията на пазара. Такива, да припомним, могат да са забранени споразумения, решения и съгласувателни практики; злоупотреба с монополно или господстващо положение; концентрации между предприятията; нелоялна конкуренция. През 2021 г. към тези заплахи за свободната конкуренция в закона се добавя и забраната за нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранително продукти. 

Ролята на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) като независим орган за защита на свободната конкуренция е от изключителна важност. Тя е оправомощена да прилага Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за концесиите (ЗК) чрез взимане на решения, постановяване на определения (произнасяне по въпроси, с които не се решава спорът по същество), разпореждане и образуване на производства за установяване на нарушения и налагане на санкции.

През последните пет години КЗК е образувала близо пет хиляди производства, като почти 90% от тях са по закона за обществените поръчки. Докато 2022 г. е годината с най-малко взети решения и образувани производства за разглеждания период, данните до края на октомври 2023 г. показват, че настоящата година вероятно ще бъде рекордна. 

Установяването на нарушения от страната на комисията често е свързано с налагането на глоби и имуществени санкции. През последните пет години те са на стойност от 37 млн. лева. Събираемостта е относително висока и приходите от глоби и санкции в бюджета на КЗК са 22 млн. лв. като разликата идва от все още несъбрани приходи и от отменени от съда такива. В по-стари години, а и през текущата години има и някои значителни по размер глоби на отделни компании, в мащаб от десетки милиони лева, като именно в тези случаи на предполагаемо сериозно увреждане на конкуренцията и установени непозволени практики са ключови безпристрастността и квалификацията на съда.

През 2022 г. приходите от санкции и глоби по ЗЗК и ЗОП достигат близо 5 млн. лв., което е в пъти повече от планираните, основно заради преимущественото принудително събиране на няколко големи по размер санкции (например по близо 2 млн. лв. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, както и по над 300 хил. лв. от „Олинеза Премиум“ ООД“ и от „Мебели Лудвиг България“ ЕООД).

Основна процедурна стъпка в прилагането на закона е и процедурата по обжалване на решенията на комисията. През 2022 г. са подадени 53 жалби срещу 34 решения на КЗК. Административният съд – София област като първа съдебна инстанция потвърждава 35 акта (83% от общо 42), 4 отменя, а при три намалява наложената санкция. Върховният административен съд (като касационна инстанция) пък потвърждава 30 акта (75% от общо 45), отменя 12 и намалява санкциите при два.

Големият брой производства и разнообразието на разглежданите казуси показва натовареност и интензивна работа, при това обхващащи пъстра палитра от икономически сектори и продуктови пазари. Поне първоначалния преглед показва нисък дял на обжалваните решения и висок дял на потвърдените от съда решения. От голямо значение обаче е отказът на комисията да се ангажира с определени конфликти, спорове или отделни действия на икономически субекти – бездействието също е само по себе си провеждане на политика, която има съвсем реални последици за конкуренцията и развитието на пазарите. 

*****

„Тази статия е създадена в рамките на инициатива „Наблюдение на дейностите по защита на свободната конкуренция на КЗК„, финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.“.