Стотици милиони изтичат през данъчни “преференции”
Дупки в данъчните закони водят до половин милиард лева загуби
Докато данъчно-осигурителното бреме в България остава високо за повечето компании, няколко отрасли и дейности ползват данъчни преференции за стотици милиони левове годишно. Това установи Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в първо по рода си изследване за данъчните разходи.
Данъчните разходи са загубите за бюджета заради наличието на преференциално данъчно третиране. Докато в други страни тези разходи са включени в държавния бюджет и са достъпни за обществото, в България те не се изчисляват въобще. Този пропуск се опитва да запълни ИПИ.
Според събраните данни за някои от най-големите данъчни преференции, те струват на бюджета 360 милиона лева годишно. Това не е всичко, тъй като данните не са изчерпателни и не включват всички данъчни изключения. Оценката на ИПИ за общия размер на загубите от данъчни преференции е около 500 милиона лева годишно.
Най-големи загуби за бюджета има от земеделието (над 200 милиона лева от многобройни преференции във всички данъчни закони) и туризмът (90 милиона лева заради тройно по-ниската ставка по ДДС). Използването на необлагаеми ваучери за храна вместо плащане на по-висока заплата е третият голям източник на загуби за бюджета (48 милиона лева). Други данъчни преференции са освобождаване от данък за държавно предприятие РВД и за инвестиции в общини с висока безработица, възстановяване на акцизи за БДЖ, данъчни преференции за ипотечни кредити за млади семейства, необлагане на капиталовите печалби от акции, търгувани на борсата и пр.
Данъчните преференции са вредни, тъй като те стимулират лобизма в данъчната политика, водят до неефективно разпределение на ресурсите в икономиката, увеличават данъчната тежест върху секторите, които нямат силно политическо лоби и намаляват потенциала на икономиката. Затова най-добре е да няма данъчни преференции, а да има по-ниско облагане за всички.
Ако се премахнат данъчните преференции, спестените половин милиард лева могат да се използват за намаление на осигуровките с цели 10 процентни пункта. Това би имало изключително позитивни ефекти върху икономиката, би облекчило значително данъкоплатците, би оставило повече средства във фирмите и домакинствата, би намалило стимулите за укриване на доходи и би довело до създаване на над 250 хиляди работни места. Във времена на рецесия, тази реформа е още по-належаща.
Цялото изследване е достъпно тук! (pdf)
За контакти: Петър Ганев, ИПИ
02/ 952 62 66, 952 35 03