Становище на Съюза на съдиите в България относно възможността за отчетност и отговорност на главния прокурор
Екипът на Правната програма на ИПИ с особено внимание изследва проблемите за липса на отчетност и съответно понасяне на отговорност от страна на главния прокурор. Дългогодишните дефицити в устройството на Прокуратурата на Република България (ПРБ) водят дотам, че на практика ПРБ, като елемент от триединството на държавната власт, е в надмощна позиция спрямо съдилищата, но и спрямо изпълнителната и законодателната власт. За това можем да направим извод от следното:
- Главният прокурор поставя в особена зависимост решенията на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет с оглед на това, че избраните от самите прокурори членове, а често пъти и представителите на Народното събрание са били действащи прокурори и след изтичане на мандата им отново биха се върнали в системата. Така ГП би могъл да инициира проверка на предишната и последващата им дейност като редови прокурори. По този начин контрол от страна на ПК на ВСС е практически невъзможен;
- Невъзможно е и Народното събрание да изисква конкретни обяснения за дейността на Прокуратурата от ГП поради това, че Конституционният съд с тълкувателно дело стесни обхвата на въпросите, които могат да бъдат задавани към ГП при представяне на годишния доклад за дейността на ПРБ от парламентарната трибуна;
- Изпълнителната власт следва да бъде достатъчно отдалечена от дейността на Прокуратурата след като в България е избран модел, при който прокуратурата е част от съдебната власт.
В този порядък при настоящия модел съществува единствено възможност Комисията по правни въпроси при Народното събрание на всеки три месеца да инициира обсъждане с Главния прокурор. Това изслушване следва да бъде свързано с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на съдебната власт, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупцията, взаимодействие с разследващите органи. Финален елемент от процедурата е изготвяне на писмен доклад от самата комисия, в който Правната комисия може да отправя препоръки към главния прокурор. Тези именно възможности настоящият ГП атакува като противоконституционни.
За изясняване характера на проблема и възможните решения представяме становището на Съюза на съдиите в България, поискано от Конституционния съд.