Становище на ИПИ относно Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (вх. 49-354-01-83/28.07.2023г.)

ДО: ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО КОНСТИТУЦИОННИ ВЪПРОСИ В 49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СТАНОВИЩЕ

от фондация „Институт за пазарна икономика“,

гр. София, ЕИК 831344929

относно Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (вх. 49-354-01-83/28.07.2023г.)

Уважаеми народни представители,

На 28.07.2023 г. парламентарните групи на „Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ-СДС и ДПС внесоха в деловодството на Народното събрание общ проект за промени в Конституцията.

В близо 30-годишното си съществуване, действащата българска Конституция е претърпяла пет поправки от Народното събрание, или шест, ако броим произнасянето на Конституционния съд с Решение № 7 от 2006 г. Константно водещата част от измененията са в глава шеста „Съдебна власт”. Тоест, практиката установява, че в този нормативен порядък има заложени или юридически несъвършенства, или обществено несъгласие за организация на едната от трите власти, несъгласие относно държавната власт, а това, само по себе си, е условие за непрестанна публична дискусия в търсене на алтернативни перспективи и решения за обществото.

Същевременно, промяната в организацията на обществото и заявената и незавършена принадлежност към семейството на демократичните държави е съпроводено също с бележки, възражения и препоръки към България. Визираме членството на България в Съвета на Европа (формат широка Европа), Европейски съюз (тясна Европа), Банков съюз и Еврозона (засилена Европа). И трите стълба на родство с европейските стандарти и ценности са съпроводени с оценки, критики и препоръки основно в областта на върховенството на правото, тоест в недостатъчните гаранции за разделение на властите и по-специално поставянето на съдебната власт в политически и икономически зависимости, които, от своя страна, се превръщат в нелегитимни неформални разпоредители с ресурсите, подмяна на очакванията на гражданите правосъдието да бъде пазител на основните права и възприетия демократичен модел. Това на практика прекъсва демократичната връзка суверен-власт и преобразява по неписан и порочен ред властовите отношения в страната. Затова всяко разумно усилие за преодоляване на продължаващите дефицити по отношение на съдебната власт в основния закон трябва да бъдат приветствано.

За да може обаче процесът по изменение и допълнение на Конституцията да придобие необходимата легитимност, е необходимо той да бъде прозрачен, демократичен и инклузивен/приобщаващ. Още през октомври месец т.г. Комисията за демокрация чрез право (Венецианската комисия) към Съвета на Европа изрази притеснения относно липсата на реални мотиви за конкретните предложения, липсата на оценка на въздействието, липсата на предшестващ внасянето на предложенията за изменения обществен дебат.

Въпреки тези критики, два месеца по-късно сме свидетели на това как процедурата по изменение и допълнение на основния закон на практика се саботира от необоснована прибързаност, което отнема възможността за смислено участие и ефективен принос на обществото в дискусиите за предложените промени. Това е особено необходимо, когато става дума за Конституцията, тъй като измененията в нейните текстове следва да се извършват въз основа на широк консенсус между политическите сили, но и между тях и гражданите. Време за запознаване потенциалните предложения между гласуванията на практика липсва. Реални мотиви и оценка на въздействието също все още отсъстват. Това демонстрира ако не пренебрежение, то поне незаинтересованост към мненията на гражданите, чиито отношения правото, включително под формата на основен закон, регулира. Подобно отношение намалява общественото доверие, а претупването на процедурата – легитимността.

Държим да отбележим, че липсата на мотиви към ЗИД на КРБ е доказано проблематичен нормотворчески подход особено когато е ясно на законодателя, че предложените и приети текстове ще следва да преминат проверката за конституционосъобразност. Това на практика би затруднило Конституционния съд в тълкуването при изясняване на действителния замисъл на приетите текстове. В допълнение към това оставя се и трайното впечатление у обществото за преследване на краткосрочни тясно партийни властови цели за сметка на първичната по важност уредба на основни обществени отношения. Но да оставим това настрана, липсата на добри мотиви по своята същност влече след себе си трайни неблагоприятни последици. Можем да дадем пример дори само с неумелото преуреждане от страна на 39-ото НС на института на мандатността на административните ръководители в съдебната власт при изменението и допълнението на КРБ през 2003 г. Този лошо разписан конституционен текст, а именно действащият чл. 129, ал. 6, съпроводен с неубедителни мотиви, позволи феодализирането на цели съдилища на окръжно и апелативно ниво, а оттам и на цели апелативни райони от т.нар. „вечни председатели“. Едва 20-години по-късно именно Вие ще можете да поправите този незадоволителен подход променяйки действащия текст с ясния и недвусмислен конституционен наратив „само за още един мандат“, заимстван от чл. 95, ал. 1 от КРБ и пренесен в чл. 129, ал. 3 от Вашия проект.

Поддържането на конституционния дебат е начинание, което изисква изключителен ресурс в няколко направления – да се организират необходимите вътрешни за съдебната власт обсъждания, дискусии и сред юридическите професии, академичната общност и самата общественост. Това неминуемо би ангажирало съществен организационен, но най-вече времеви ресурс. Този ресурс обаче би благоприятствал не само добрата легитимация на настоящото начинание, но и едно концептуално изясняване на последващото законово развитие в устройствения за съдебната власт закон. Задавайки необходимите критерии и условия за конституционния дебат бихте обезпечили условия в рамките на обществената процедура да бъде постигнат легитимен устройствен модел на съдебната власт.

По предложените конкретни текстове в ЗИД на КРБ сме изразили многократно становище пред обществеността в публично достъпни източници. С особена тревога отбелязваме, че не са положени елементарни усилия да бъдат отчетени препоръките ни в областта на:

•  преформулиране на границите на понятието „съдебната власт има самостоятелен бюджет“ – чл. 117, ал. 3;
• конституционни граници относно намаляване на зависимостта на отделните прокурори от главния прокурор и неговите заместници чрез реорганизация на бюджетните въпроси както и
• конституционна установеност на отговорността на членовете на ВСС по време на мандата им и след неговото приключване.

Без тези възможности признатото самоуправление на съдебната власт би се превърнало в неограничен от никакви принципи, процедури и правила клон на държавната власт, който сам по себе си е безконтролен и неограничен.

15.12.2023 г. , гр. София               

С уважение: Екип на Правната програма на ИПИ: Екатерина Баксанова, Иван Брегов