Реформа на пенсионната система
ИПИ от години предлага реформа на пенсионната система в България. Настоящият модел, при който държавата играе водеща роля и се търси невъзможния баланс между поколенията очевидно не работи. Проблемите са видими за всички ни – високи осигуровки, ниски пенсии, липса на избор и постоянно напрежение. В тази секция ще намерите предложенията на ИПИ за структурна промяна на пенсионния модел в България – преминаване от модел, основаващ се върху т. нар. „договор между поколенията” към модел на лични пенсионни сметки. Модел, при който има спестявания, избор, независимост и лична отговорност.
Пенсионната „реформа“ от края на 2014: оценка на потенциалните ефекти
2015
Финансовото състояние на държавното обществено осигуряване (ДОО) е равносилно на фактически фалит: от 2009 г. насам дефицитът на ДОО превишава 50% от разходите. Основният виновник е най-големият фонд в ДОО, фонд „Пенсии”, който представлява първият стълб на пенсионната система. Дефицитът в 1-вия стълб достига 57,4% от разходите, т.е. приходите покриват едва 42,6% от разходите за пенсии от ДОО. Останалото се поема от централния бюджет.
Трансферите от централния бюджет към ДОО увеличават сериозно своята тежест последните години заради неблагоприятната демография, ранното пенсиониране и негативните ефекти от кризата върху официалната заетост. Трансферите от централния бюджет към ДОО нарастват тройно в периода между 2003 г. и 2013 г. – от 12,8% от всички разходи по републиканския бюджет през 2003 г. до 37,5% през 2013 г. Дефицитът в ДОО набъбва от 2,5% от БВП през 2003 г. до 5,9% през 2013 г. или далеч по-бързо от растежа на икономиката, което илюстрира неговата финансова неустойчивост.
Пенсионната система на България в числа и графики
2013
Финансовото състояние на пенсионната система с всяка следваща година става все по-малко устойчиво – огромен и стабилно растящ дефицит и постоянно увеличение на броя пенсионери при намаляващо население. Балансът на държавното пенсионно осигуряване се влошава постоянно, като дефицитът (без да се брои 12% вноска от държавата като 3-ти осигурител от 2009 г. насам) към 2012 г. е над 50%, т.е приходите от осигуровки покриват по-малко от половината разходи за пенсии.
„Договорът между поколенията” или скритият пенсионен дълг на държавата
2012
Настоящият анализ е фокусиран изцяло върху състоянието на фонд „Пенсии” и не разглежда в дълбочина икономическите ефекти от осигурителната политика. Целта на този текст е да отговори на някои популярни заблуди за солидарните пенсии или т. нар. „договор между поколенията”, като дефинира смисловите разлики между осигурителни приходи и трансфери, и представя реалното състояние с дефицита на фонд „Пенсии”.
Разходо – покривната пенсионна система в България
2010
Данните за развитието на разходо-покривната пенсионна система в България за последните години не са лесно достъпни и дебатът за реформата често се води без достатъчно информация. За да запълним поне отчасти тази празнота, публикуваме избрани данни. В следващите седмици ще качим на страницата суровите данни, които да се използват свободно.
Други анализи, статии и публикации, посветени на реформата на пенсионната система в България
ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ:
- Харчим все повече за същия брой инвалидни пенсии?
- Пенсиите заместват все по-голяма част от осигурителния доход?
- България има един от най-големите дефицити в социално-осигурителните фондове в Европа?
- Приходите в пенсионната система растат много по-бавно от разходите?
- Инвалидните пенсии нарастват над 2,5 пъти между 2000 и 2010 г.?
- Близо 500,000 пенсии са втори, трети и четвърти пенсии?
- Средните пенсии растат по-бързо от средните доходи?
- Една трета от хората над 65 години са в риск от бедност?
- Средната ефективна възраст на пенсиониране е 57 години?
- Пенсионерите получават пенсии все по-дълго?
- България харчи за пенсии повече от Норвегия?
- Пенсионерите намаляват, а разходите се увеличават?
- Разходите за пенсии реално растат по-бързо от икономиката?
- Има някои любопитни факти за родната пенсионна система?