Значителната пазарна сила на КЗК

Икономическото министерство най-накрая публикува дългоочакваният проект за изменение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Предложените нови текстове в ЗЗК на практика са реакция на правителството по отношение на „драмата” между доставчиците и търговските вериги. За никого не е тайна, че правителството се чувства призвано да реши и този „проблем”, а конкурентното законодателство е най-прекият път за държавна (политическа) намеса в тези пазарни взаимоотношения.

Фокусът на законопроекта към търговските вериги е виден и от изготвената предварителна оценка на въздействието, която е изцяло насочена към търговията на дребно, съответно взаимоотношенията между търговски вериги и доставчици[1]. Въпреки това, всички предложени текстове са общо разписани, тоест обхващат всички икономически субекти в страната и всяка една сделка. На практика, изхождайки от „драмата” с веригите, правителството предлага нов инструмент, който е всеобхватен и ще да застигне всеки.

Ключовото нововъведение, разбира се, е появата на т. нар. злоупотреба с значителна пазарна сила. Сега действащото законодателство разглежда два случая на злоупотреба – с монополно и господстващо положение, като и двете са сравнително добре дефинирани и до голяма степен обективни. Монополно е положението на предприятие, което по закон има изключително право да извършва определен вид стопанска дейност, докато господстващо е положението на предприятие, което на практика (поради пазарен дял, ресурси и достъп до пазара, технологично равнище и т.н.) е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. Значителната пазарна сила от своя страна съвсем не е малко допълнение към съществуващите текстове, а направо придава нов смисъл на конкурентното право в страната.

Според предложените текстове, значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но по някакъв начин (отново поради пазарен дял, ресурси и достъп до пазара, технологично равнище и т.н.) успява едностранно да наложи на зависими от него доставчици и/или купувачи несправедливи търговски условия. Тук изникват много въпроси, отговорите на които ще зависят изцяло от волята на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК):

  • Какво значи да се наложат едностранно условия? – нищо не налага съществуването на договор, тоест за да са в сила каквито и да е било условия и двете страни трябва да са съгласни и да подпишат. Всеки е в позиция да поставя каквито си иска условия, в т.ч. ултимативни и не е длъжен да преговаря. Нима като влезнете в ресторант или магазин не се сблъсквате с едностранно наложени условия – в огромната част от случаите има сложени цени и това е, всеки решава дали да има сделка или не. Ако тръгнем по логиката на едностранно наложените условия, то всички сделки могат да бъдат поставени под въпрос – едната страна винаги може да недоволства и да търси обществена/политическа защита от поставянето на „насилствени” условия. Факт е обаче, че ако има реална сделка и двете страни виждат начин да спечелят от нея.
  • Какво значи зависими доставчици и/или купувачи? – този въпрос е логически обвързан с предходния. Идеята очевидно е, че едностранното налагане на условия е възможно, тъй като съответният доставчик и/или купувач е зависим, тоест не може да избегне, търговеца. Понятието зависим обаче е повече от спорно – насилствено зависим или обстоятелствено зависим? Ако си длъжен (по закон) да продаваш стоката си в дадена търговска верига, то да, ти си зависим. Но ако просто искаш да продаваш стоката си в тази верига, тъй като тя ти осигурява по-голям пазар и съответно печалба, то това е съвсем различно. Забележете, че тук не говорим за верига монополист или с господстващо положение – такава просто няма. Производителят или доставчикът е дотолкова зависим от веригите, доколкото иска да се възползва от техния пазар (клиенти), за да продава стоката си и да трупа самият той печалба.
  • Какво значи несправедливи търговски условия? – това може би е ключовият въпрос. Дори и да приемем, че дадени условия са поставени насилствено (едностранно) на зависими доставчици (и/или купувачи), то кой определя дали тези условия за справедливи? Новите текстове по никакъв начин не променят наличието на „едностранни условия” или „зависими доставчици”, те просто дават възможност за административни (политически) разсъждения за това дали тези условия са справедливи. Всеки, които тръгне да разсъждава административно върху справедливостта на търговските практики е обречен на неуспех, а най-вероятно и на злоупотреба. Справедливо ли е с кафето да получиш безплатна поничка? Хайде администрацията да отговори обосновано на този въпрос и да дефинира търговската справедливост в ясни рамки. Това му е хубавото на пазарната икономика – няма нужда чиновниците да се заемат със сложни философски задачи (като що е то справедливост?), тъй като хората взимат тези решения ежедневно. Като не е справедливо, няма сделка и това е.

Предполагам, че моите разсъждения по тези три въпроса ще предизвикат сериозно недоволство у някои хора и доста различни гледни точки. По-важното обаче е, че новите текстове в ЗЗК ще дадат пълната власт на КЗК да разсъждава по тези въпроси, така както намери за добре. В закона няма нищо по темата, КЗК ще има пълната свобода да казва що е то справедливост, що е то зависимост и т.н.

Още по-странно е, че КЗК ще може да наложи временна мярка за спиране на евентуални нарушения по своя инициатива или по искане на страните. С други думи, КЗК ще може да прекрати дадена търговска практика за определен срок, без дори да се произнася дали има значителна пазарна сила и съответно недобросъвестни търговски практики. Подобни правомощия общо взето са мечтата на всяка административна структура – самата тя да придобие „значителна пазарна сила”, тоест едностранно да се намеси в делата на зависими от нея икономически субекти и да попречи на конкуренцията.

 


[1] Самата оценка си заслужава четенето. Общо взето, изводът е, че подобни проблеми (с недобросъвестни търговски практики) в България не могат да се разрешат по никакъв друг начин, освен чрез законодателни и административни мерки. Основната причина за това се крие в „зрелостта на пазара”. 


Свързани публикации.