Защо държавата не трябва да влиза в ролята на пазарен субект

Ако можехте да избирате между

  1. пазар, състоящ се от голям брой конкуриращи се частни компании без нито една държавна

  2. пазар, състоящ се от голям брой конкуриращи се частни компании плюс една държавна

коя алтернатива бихте избрали?

Правилно е отправната точка да бъде ефективността на пазара. По дефиниция един пазар е оптимално ефективен ако обемът на произвеждания продукт (услуга) не може да бъде достигнат с по-малко разходи за ресурси или не може да се създаде повече при същото равнище на разходите. Стопроцентовата ефективност е теоретично понятие, едва ли е възможно един пазар да е абсолютно ефективен, но колкото повече резултатите се приближават до тази желана оптимална граница, толкова по-добре. Естественият регулатор и катализатор на ефективността е частният капитал и конкуренцията.

Алтернатива 1 – на пазара се конкурират X на брой частни компании, които създават продукт за Y лв. (стойността измерваме като количеството продукт, за което потрбителите плащат, умножим по цената). Y лв. представлява още всички разходи на компаниите плюс тяхната печалба.

Движението на такъв пазар към все по-висока ефективност е гарантирано.

При даден обем на пазара (обема продукция, за която се заплаща) стремежът на фирмите към по-голяма печалба ги принуждава да бъдат все по-ефективни. Това се случва, тъй като от гледна точка на една компания по-висока печалба може да се получи:

  • чрез повишаване нормата на възвръщаемост (намаляване на разходите за същия обем продукт или производство на повече/с по-високо качество при константни разходи) (1)

  • чрез увеличение на продукта по екстензивен път чрез повече инвестиции при същата норма на печалба.

Дори екстензивният път на развитие може да означава достигане на по-висока ефективност на пазара като цяло ако произвеждания допълнителен продукт получи общественото признание (някой го купи), т.е. при константен обем на пазара, потребителите решават да купуват повече от продукцията на една фирма и по-малко от тази на друга.

Съвкупността на компании, стремящи се към по-висока ефективност не може да дава нищо друго освен пазар движещ се към по-висока ефективност. Броят на компаниите може да се променя ( X +/- 1… n ), както създаваният продукт ( Y +/- 1… m лв.) (2) при разширяване или криза на пазара, но стремежът към по-ефективно използване на ресурсите ще остава винаги.

Алтернатива 2 – голям брой конкуриращи се частни компании плюс една държавна. Това е точно копие на пазара на анализи и социологически услуги в България. Наред с частните фирми функционира все още и една държавна – НЦИОМ.

Закономерностите за частните фирми от Алтернатива 1 остават същите. Това, което отличава държавната компания (НЦИОМ) от всички тях е основно следното:

  • НЦИОМ съществува, не защото потребителите търсят и са готови да платят за неговия продукт, а защото така е решила държавна институция;

  • НЦИОМ се финансира не от осъществени продажби, а от държавна субсидия (второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Парламента);

  • НЦИОМ няма стимули да подобрява работата си, защото:

•  ефективността му не е обвързана с оцеляване

•  резултатите не са обвързани с постъпленията

•  много е вероятно ако изхарчи по-малко средства (оптимизира разходите си), отколкото са му предоставени, през следващата бюджетна година да получи съответно по-малко

От гледна точка на целия пазар, ефективността може да е единствено по-ниска в сравнение с Алтернатива 1.

Още по-важно от това, как нещо се създава, е какво точно се създава и дали носи някаква полезност. Това, което може да бъде намерено на Интернет страницата (3) на НЦИОМ са 68 доклада за период от 5 г. (2001 – 2005, за 2005 г., само един). Представените документи не представляват изследвания, тъй като съдържат почти само агрегирани отговори от попълнени въпросници.

От друга страна извършваните дейности от “изследователското” звено са много далеч или нямат нищо общо с някои от основните приоритети, заложени при създаването (4) му, като например оценка и информация за това как работят новоприетите закони. Ако се разчита на НЦИОМ да осъществява анализи на законодателството, то такива няма да има никога.

Освен това под голям въпрос е и достоверността на данните и/или методите и методологията за тяхната обработка. Например, на въпрос “Има ли закон (регулация), който пречи на вашия бизнес”, според НЦИОМ 66% от хората са на мнение, че няма такъв закон или административна процедура. Изследване на ИПИ, проведено през лятото на 2005 г. показва точно обратното.

Извод: Държавата (част от държавата) не трябва да играе ролята на социологическа агенция, защото такива има достатъчно, а ако са необходими повече, те ще се появят.

 

–––––––––––––

(1) Интензивен път на развитие

(2) При разлика n,m не могат да бъдат по-големи съответно от X и Y

(3) www.parliament.bg/nciom/

(4) НЦИОМ е създаден с решение на Народното събрание от 15 декември 1989 г.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.