За НОИ – урок по аритметика

През изминалата седмица българските граждани бяха подложени на интензивна медийна атака от страна на управителя на Националния осигурителен институт Христина Митрева и Министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Резултатът от непроведените реално обсъждания бе взетото в сряда, 4 август, решение за увеличаване на осигурителния стаж, необходим за пенсиониране. МС излезе със следното научно-фантастично прес-съобщение:

“Целта на промените е да се създаде правна рамка на новия усъвършенстван пенсионен модел, да се въведат краткосрочни и дългосрочни мерки за финансова стабилност на пенсионната система и да се подобри адекватността на пенсиите.”
Първо, нека отбележим, че не става дума за никаква реформа. Приетите (и предлагани) промени са само козметични, докато фундаментално сбърканият и неусъвършенстван модел на системата остава. Като основен виновник за дефицита на НОИ бе посочена недобрата събираемост на вземанията. Споменаха се и идеи за повишаване на осигуровките с до 6-8% през следващите години, които би трябвало да балансират бюджета на държавното осигуряване.

Според проектобюджета на института за 2010 г. трансферът от страна на държавата (вкл. и за участието на държавата във финансирането на фонд „Пенсии” с 12%) за тази година ще е 4,971 милиарда лева. В същото време несъбраните вземания на НОИ, натрупани за последните няколко години (вкл. главница плюс лихви), са 1,075 милиарда лева. Т.е. тезата, че дефицит има заради нередовни платци, е абсурдна, тъй като тези вземания, дори и да се съберат напълно, биха покрили около 1/5 от зеещата бездна само за тази година, а какво остава за следващите.

От друга страна, разчетите за вдигането на минималния осигурителен стаж показват 80, 340 и 670 милиона лева свиване на дефицита на НОИ съответно за 2011, 2012 и 2013 г. Това, което министър Младенов и компания ни спестяват, обаче, е че на тези суми им липсват по 1-2 нули отзад, за да успеят да балансират бюджета на института. Планът за увеличение на осигуровките, който също периодично се възражда, също няма да помогне за преодоляването на огромния дефицит в държавната пенсионна система. Може лесно да се изчисли, че ако НОИ иска да покрие сегашните пенсии само с осигурителни вноски, осигуровките трябва да достигнат почти 50%. И това при абсурдното допускане, че същият брой хора ще останат на работа и ще продължат да си плащат съвестно осигуровките. Практиката показва, обаче, че увеличаването на ставките ще накара все повече предприятия да започнат да укриват осигуровки (следователно събираемостта ще падне), а доста хора ще загубят работата си, тъй като ще станат твърде скъпи за работодателите си. Тези хора няма да допринасят пари в бюджета на НОИ, а напротив – ще го източват.

Проблемът е ясен – солидарната система не работи, нито в България, нито в Европа. Неслучайно в повечето европейски страни делът на капиталовите стълбове и личните пенсионни сметки се увеличава през последните години за сметка на разходопокривната система. Вместо да признаят, че настоящият модел е провал, Тотю Младенов и Христина Митрева се опитват да омекотят готвения удар чрез заблудата, че промените се ползват със сравнително добра подкрепа сред населението. През седмицата се цитираха данни от мнимо проучване на НЦИОМ, което твърди, че 44% от запитаните нямат желание да се пенсионират по-рано, 49,4% смятат, че трябва да се увеличи осигурителната вноска поне с 2-3%, за значителното й повишаване се обявяват 15,3%, а около една трета подкрепят повишаването на осигурителния стаж. Тези проценти не са огромни, но са все пак внушителни. Това, което не бе обявено обаче, е, че проучването е изцяло непредставително – запитани са 403 души, присъствали на 19 кръгли маси, организирани от НОИ по повод обсъжданата “реформа”. Това прави средно около 21 души на обсъждане, повечето от които са били поканени от НОИ.

По пътя, по който сме поели, децата ни ще трябва да оцеляват до над 100-годишна възраст и да плащат изцяло пенсиите на поне един пенсионер. С остатъка ще трябва да живеят, създават семейства и развиват бизнеси. Ясно е, че дотогава или повечето работоспособни хора ще са емигрирали, или ще настъпи истинска реформа на пенсионната система, която да е базирана основно на капиталовия стълб на осигуряването, където всеки спестява основно за себе си, има контрол върху парите си и може сам да реши кога да се пенсионира и каква пенсия да взима. А докато тази реформа дойде, ще трябва да свикнем да слушаме оправдания за продължаващия тормоз, който НОИ упражнява върху трудещия се българин.

Повече информация за Независимия съвет за пенсионна реформа може да намерите тук.

* Стажант в ИПИ.