„Високата безработица“ и данъчните преференции
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
В дебата за бъдещия държавен бюджет и данъци, идеите за преференциално нисък данък върху печалбата в райони с висока безработица изглежда имат сериозна поддръжка. Те разбира се все още са неясни по отношение на:
“ Каква ще е преференцията? Засега дебатът се свежда до две цифри: 0% или 15% интегрирана ставка за облагане с данък печалба.
“ Какво е „район“? Община, област или нещо друго.
“ Колко % е „висока“ безработица? Ако това е над 50%, район вероятно означава „община“ (тъй като областта с най-висока безработица има 32% безработни – Търговищка област).
Отново обръщаме внимание на това, че ефектът върху трудовия пазар от преференции, върху данък печалба би бил символичен, тъй като основната тежест върху разходите за труд идва от задължителните осигуровки – например около 23% само за фонда за пенсии на НОИ; общо тежестта на данъка върху личния доход и задължителното осигуряване е 41%, изчислен на база на СРЗ.
Преференцията най-вероятно ще направи мобилността на труда още по-ниска, следователно по-малко гъвкав пазар. Положителната връзка между гъвкав пазар на труда и растежа на производителността е емпирично проверена за България.
Изчисленията сочат, че 10% по-малко оборот на работни места водят до 15% по-нисък ръст на производителността при други равни условия. С други думи: производителността в частния сектор расте с около 5% годишно (колкото е средният ръст за периода 1998 – 2000 г. например) при оборот на работни места от около 10%.
Администрирането на преференциите ще бъде трудно, поради трудностите в администрирането на данък печалба въобще – трудно е да бъде отделен доходът от физическото лице, а това се опитва да направи корпоративното облагане. С други думи, ще е почти невъзможно да се предотврати използването на преференцията от работодатели, които „не създават нови работни места“.
Ще има натиск върху администрацията от страна за определяне на определени региони като приоритетни в това отношение. Способността на администрацията да удържи ще се определя от това доколко е ограничено нейното усмотрение, т.е. да решава какво е „висока“ безработица, как се делят „районите“ и др. Традицията полазва, че свободата на администрацията се ограничава най-трудно (за разлика от свободата на предприемачите), следователно натискът ще се отрази в още по-голяма фискална непредвидимост.
Всъщност считаме за рационална всяка данъчна политика, която би премахнала т.н. корпоративно облагане и прехвърли цялото доходно облагане върху физическите лица. Считаме за разумна и фискалната независимост на общините, която би довела до различни данъчни ставки на различни места. Но това със сигурност не е случаят с предлаганата преференция, която (1) би нарушила принципа на равно третиране и (2) би увеличила усмотрението на администрацията да решава кой да плаща данък печалба и кой – не.
