Връщат ли се гурбетчиите?*

Автор: Николай Вълканов / 23.09.2012
1 гласа, средно: 5.0 от 5

Ако се съди по думите на министъра на финансите Симеон Дянков, казани в Никозия през уикенда, България е станала по-привлекателно място за живеене. Поне на фона на доскоро предпочитани дестинации като Гърция и Испания. Според цифри, цитирани от министъра, близо 15  000 български гастарбайтери са се върнали от южната ни съседка през изминалата година заради кризата. Тази година пък на талази са се прибирали работници от Испания.

Министър Дянков призова и потърсилите препитание в Кипър българи "да погледнат по-сериозно към България", защото българската икономика щяла да се развива по-бързо от кипърската през следващите две-три години.

Понеже ние не разполагаме с източниците на министър Дянков, ще се опитаме да разчетем наличните публични данни. Ако тезата е вярна, може да се предположи, че паричните преводи от българите в чужбина би трябвало поне малко да се понижат през последните 12 месеца. Би могло да се предположи също така, че броят на трайно напусналите страната през изминалата година е по-малък от този на завърналите се, или че най-малкото броят на завърналите се е значително по-висок от други години.

Статистиката на БНБ засега опровергава теорията, че гурбетчиите се завръщат. Само за юли, за който са последните налични данни, българите, живеещи постоянно в чужбина, са изпратили на роднините си в страната 69,3 млн. евро, или с един милион евро повече спрямо същия месец на 2011 г. За първите седем месеца на 2012 г. преведените средства са с 1,5% повече спрямо съответния период на изминалата година. От графиката се вижда, че с изключение на 2010 г. парите на гурбетчиите растат доста бързо, като през 2011 г. се увеличават с внушителните 7,2% на годишна база.

Като се имат предвид eдва помръдващите доходи в Европа и САЩ, ръстът едва ли може да се обясни с друго освен с растящ брой хора, търсещи препитание извън България. Нещо повече - данните за първите седем месеца на 2012 г. дават основание да прогнозираме, че парите от чужбина ще надминат 800 млн. евро през тази година.

Ръстът в паричните трансфери за 2011 г. може донякъде да се обясни и със статистиката на НСИ за миграцията - предходната 2010 г. е годината с най-голям брой напуснали трайно страната. Въпреки че данните са непълни, понеже включват само лицата, които са декларирали пред административните власти промяна на настоящия си адрес от страната в чужбина и от чужбина в страната, те са единственият официален източник за миграцията от и към страната и може да се използват като ориентир за тези процеси. Броят на изселилите се от страната е най-висок през годините на най-остра криза и спад на заетостта в България - 2009 г. и 2010 г., когато съответно 19 хил. и 27,7 хил. души са напуснали страната. През 2011 г. броят им спада до 9,5 хил.

Броят на заселилите се бавно се покачва, съответно 3,3 хил., 3,5 хил. и 4,7 хил. за периода 2009-2011 г., но остава много под този на напусналите страната. Каква част от тях обаче са чужденци с адресна регистрация в България само за да могат да пътуват в ЕС, не е ясно. Не на последно място можем да отбележим, че дори и част от емигрантите да са се върнали в България, то едва ли много от тях са си намерили работа. Ако са си намерили, най-вероятно това се е случило за сметка на освобождаването на други, които в момента се чудят какво да правят. Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години е спаднал от 50,8 през 2008 г. до 46,2 през второто тримесечие на 2012 г., а безработицата нараства трайно през същия период от 5,6 до 12,3%.

*Статията е публикувана за пръв път във в-к "24 часа" на 18 септември 2012 г. Оригиналната публикация е достъпна тук.