Управляващите се справиха отлично с неизпълнението на препоръките към правосъдието

Автор: Иван Брегов / 17.11.2017
1 гласа, средно: 5.0 от 5

Механизмът за сътрудничество и проверка върху българското правосъдие, известен като Доклад на Европейската комисия (ЕК), има за цел да способства приравняването на българското правосъдие към европейските стандарти за върховенство на закона. Още с въвеждането му е определено и кога той следва да бъде прекратен – при изпълнение на заложените критерии. За тази цел ЕК изследва два вида действия по изпълнение на отправените препоръки към страната – институционални мерки и законодателни мерки. Институционалните показват какво усилие са положили законодателната и изпълнителната власт, тоест политическите фактори, за да променят българското законодателство и правоприлагане съобразно европейските стандарти.

В представения последен доклад на ЕК по механизма институционалните мерки са оценени повече от отрицателно: „Последните събития в Народното събрание отново привлякоха вниманието към въздействието от непредвидимия процес на вземане на законодателни решения”. Действията на Народното събрание през последните месеци по повод промяната на основни закони се определят като проведени „без обществен дебат или консултация със заинтересованите страни и отново бяха критикувани от наблюдатели, че представляват стъпки назад по ключови елементи от реформите от 2016 г.” Казано с други думи това, което управляващите са свършили, е отстъпление от скромните постиженията през 2015 и 2016 г.

А отстъплението от курса на положителни реформи се изразява в това, че за по-малко от година управляващата коалиция, с подкрепата на ДПС, на  два пъти да променят устройствения Закон за съдебната власт. Поправките са дързък опит за цялостно опорочаване на средата за работа на магистратите и подчиняване на цялата магистратура на главния прокурор. Това не остана без последици и политиците получиха звучен шамар от високи европейски институции като Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) и Европейската асоциация на съдиите, според които измененията са ”в противоречие с европейските стандарти за независимост на съдебната власт и като такива трябва да бъдат отменени”.

По реакциите след публикуването на последния доклад е видно, че българските политици отново нямат смелостта да приемат шамара достойно. Не  се коментират изложените критики, а вместо това се спекулира със завоалирания език на доклада, въпреки че зад този език стоят отрицателни констатации. В допълнение към това няма нито една инициатива от страна на Министерство на правосъдието за изпълнение на мерките по Структурния и функционален анализ на прокуратурата.

В текста на ноемврийския доклад се оценява изпълнението на препоръките, отправени с доклада от месец януари тази година, а не цялостното състояние на българското правосъдие. За цялостното състояние докладът отпраща именно към становищата на КСЕС, Венецианската комисия и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Наблюденията на тези институции  от години констатират трайно неизпълнение  на международните стандарти, а върховенството на правото и независимостта на съдебната власт са определени като  „застрашени”.

Превратно и неправилно е характеризирането на ноемврийския Доклад на ЕК като много положителен или дори задоволителен. Като такъв може да го определи или човек, който не го е чел или такъв, който  не познава политическия език на ЕК и не отчита контекста, в който се публикува докладът, а именно – предстоящото председателство на Европейския съвет от България.