Трябва ли да мръзнат студентите?

Колкото и всяка една година да е по-различна от предходните, те всичкиси приличат по едно: в системата на държавното образование все някой някъдемръзне през зимните месеци. Според представители на тези институции парите,които държавата отпуска, не стигат за отопление, учениците или студентите(а понякога и преподавателите) не посещават занятията и така отсъствиетона средства за парно за известен период през годината се превръща в централнатема за българското образование. Тъй като ниските температури в класнитестаи и университетски аули са наистина сериозен проблем, държавата е принуденада отпуска извънредни средства от бюджета, за да го реши. Най-пресният примере случаят със Софийския университет “Св. Климент Охридски” (СУ), чиито задълженияпо неплатени сметки за отопление към “Топлофикация” – София държавата обещада поеме. За наличието на кризисната ситуация разбира се бяха уведомениминистър-председателя, президента и други официални лица, с което проблемътбеше превърнат за кратко в общодържавен.

Обяснението за породилата се ситуация, както може да се очаква, е че бюджетнатасубсидия за СУ е недостатъчна и за да не се случва същото и в бъдеще, тятрябва да бъде увеличена. В сравнение обаче с друг голям и вероятно сравнимуниверситет – УНСС – отпуснатите средства средно на един учащ за 2006 г.са по-високи:

Независимо от по-голямата субсидия за СУ в сравнителен план, средстватаочевидно не са били достатъчни. От друга страна по-ниската държавна субсидияза УНСС не е попречила там отопление да има сега, което не означава, чевинаги е имало или ще има в бъдеще. Т.е. пряка и ясна връзка между размерана отпусканите бюджетни средства и осигуряването на минимално необходимитеусловия за осъществяване на учебна дейност няма. Това в общи линии се дължина факта, че текущата ликвидност е функция, както на приходите, така и наразходите и особено на това как, кога и за какво се харчи.

Тези разсъждения навеждат на мисълта, че явно начинът, по който образователнатасистема функционира в момента не е най-правилният. Факт е, че в България(а и не само) държавните пари за образование никога не стигат, за да сезадоволят изискванията на системата и нейните представители. Тук не стававъпрос обаче единствено за наличието или неналичието на отопление, а същотака за качеството на образованието, организацията, съответно ефективносттавътре в самите институции, професионалните възможности на преподавателитеи прочие. Трябва ли всичко това да е винаги под въпрос?

Един от най-често изтъкваните аргументи в подкрепа на финансираното (илиподпомагано) от държавата образование е наличието на положителни външниефекти или потенциална невъзможност за участие в образователния процес настуденти от семейства с по-ниски доходи ако висшите училища бяха частни.
По отношение на положителните външни ефекти:

Те са налице, когато консумацията на дадена стока или услуга създава допълнителниползи за обществото като цяло, отколкото са директните и заплатени от потребителяна съответната стока или услуга. Следователно според някои хора точно порадитази причина държавата трябва да създава тези стоки и услуги като в конкретнияслучай това е държавно финансираното образование. След като държавното образованиеобаче може да създаде положителни външни ефекти под формата на образовании с добри професионални качества абсолвенти, то това го може и частното.Както показва световната практика и класации, придобитата квалификация вчастните университети е като цяло значително по-добра от тази, придобитав държавните такива. Съответно и потенциалните външни ефекти за обществотоби трябвало да са по-високи. Що се отнася за по-високата цена на образователнатауслуга, предоставяна от частния сектор, то това не е точно така. Среднатасеместриална такса за икономическа специалност в СУ е 100 лв., но към неятрябва да се прибави и субсидията на един учащ, предоставяна от държавата(разходи на данъкоплатците), която е 1 788 на година или 894 лв. на семестър.Общо това прави около 1 000 лв. на семестър. За сравнима специалност в единот частните университети в България тази цена е 800 лв. на семестър, в коятое включен безплатен електронен достъп до ресурси на чужди университети имеждународни организации, както и определен обем безплатни копирни услуги.Както се вижда цената, заплащана за един семестър държавно образование епо-висока . отколкото в частния университет. Друга разлика е, че на първотомясто разходите се поемат от всички данъкоплатци, а на второто от този,който в най-голяма степен разполага в последствие с придобитото.

По отношение на изключваемостта на студенти от семейства с по-нискидоходи от образователна услуга:

• По-високата конкуренция между частните университети не само, че ще подобрипредоставяната услуга, но ще намали семестриалните такси;

• Онлайн обучението предоставя възможности (ако започне да се практикуваи в България) за по-ниски разходи на образователните институции, съответнопо-ниски семестриални такси;

• Частните университети предлагат разнообразни възможности за подпомаганечрез стипендии, принос в работата на университета и т.н.

• Съществуват различни възможности за финансиране на образованието чрезвземане на кредит.