Тристранката и прозрачността

През тази седмица т. нар. тристранен диалог се разтури, при това не заради някакви различия в позициите около социалния пакет на служебното правителство, а заради гласуваните на пожар, дни преди разпускането на парламента, законодателни промени. Последните задължиха членовете на управителните и контролните органи на организациите, представени в тристранката, да декларират имуществото си. Промените в този закон са класически пример за лошо законотворчество:

• Гласуване на пожар – законопроектът е внесен на 1-ви март и приет на 12-ти март. С други думи депутатите са имали една седмица да се запознаят, обсъдят на две четения и гласуват промените;
• Гласуване на тъмно – законопроектът не беше публикуван на сайта на парламента и не беше достъпен за широката публика, а на обсъжданията не бяха допуснати граждани;
• Фундаментални промени с лоша процедура – не само са гласувани на пожар и на тъмно, но промените в закона са фундаментални, а не козметични. Смисълът на закона е основно променен, като вече не се включват просто лица, заемащи висши държавни длъжности, но и такива на „обществени и други длъжности в публичния и частния сектор”.

Това е закон, репресивен по своя характер, който обръща смисъла на прозрачността – вместо отчетност на държавата към гражданите, той въвежда контрол на държавата върху гражданите. Хубаво е неговото приемане да послужи за урок как без строга процедура в законотворчеството могат да се приемат недомислици. Част от тази процедура са прозрачността, мотивите и оценката на въздействието от всяка предложена промяна. Ако трябва да се изразим максимално просто, то за да гарантираме сигурност и добра среда за живот и правене на бизнес, имаме нужда от бавно законотворчество и бърза администрация.

Какво да се промени?

Остава спорно дали отсъствието от заседанията на тристранката освобождава нейните членове от задължението да декларират имуществото – тази теза е по-скоро невярна, тъй като присъстващи или не, постоянните членове са ясни. Така или иначе, говорейки за тристранката, е хубаво да се търси максимална прозрачност, но не такава, насочена към хората и тяхното имущество. По-скоро е нужна прозрачност за това как работи тристранката и какво обсъжда, както и прозрачност относно организациите, представени там – не лицата да декларират имуществото си, а представените организации да представят отчетите си.

Точно както всички неправителствени организации, работещи в обществена полза, са задължени да публикуват отчетите си, така и представените организации в тристранката следва да бъдат прозрачни.

Затова и нашето предложение е следното:

• Прозрачност за финансовото състояние на самите организации, а не на членовете на управителните им органи.