Стратегията за демографско развитие

В началото седмицата беше оповестена официално стратегия за демографското развитие в страната до 2020 г. Тя е разработена от експерти от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и от Българската академия на науките. Основните цели в тази стратегия са да се преодолее т.нар. демографска криза, да се постигне „качествено възпроизводство", като се увеличи раждаемостта и се намали смъртността.
Писането на стратегии и планове по всякакви поводи, а дори и без повод, стана много модерно напоследък. Само на интернет-страницата на МТСП са публикувани 7 плана и 4 стратегии, а освен това съществуват или са в процес на подготовка десетки други подобни документи от всички останали министерства. Всичко това се прави с цел да се покаже на обществеността, че съответните държавни институции работят и се стремят с всички възможни усилия да помогнат на българските граждани и да направят живота им по-добър и по-лесен.
Във всички тези стратегии, планове и програми се поставят амбициозни цели като повишаване благосъстоянието на хората, откриване на нови работни места и други подобни. Неизменно обаче – независимо от поставената цел – винаги присъства един елемент, който е свързан непосредствено със същността на държавата. Тя се явява твърде мощно средство за преразпределяне на средства от едни обществени групи към други. Тоест от едни хора ще се вземат пари и държавата ще прецени на кои хора, които според нея се нуждаят, да ги даде. Другото, което е характерно за тези документи, е че изпълнението на поставените цели или се проверява трудно или би се осъществило след прекалено продължителен период от време. По този начин умишлено или не се решава и проблемът с отчетността и отговорността на управляващите, които предприемат определени действия.
По тази причина е необходимо предварително да се оценяват икономическите ефекти във вид на разходи и ползи от проектите и програмите на правителството или на отделно министерство, както и това да се извършва докато проектът се осъществява на практика.
В конкретния случай, разбира се, става въпрос за процеси, които действително протичат бавно и не може да се очакват съществени резултати в рамките на настоящия и дори на следващия мандат. Въпреки това анализът на ефектите трябва да бъде направен и публикуван преди да се пристъпи към обсъждане в Министерския съвет. Такъв засега липсва и едва ли ще бъде изготвен.
Тази практика обаче, умишлено не се прилага в България и под формата на красиви обещания се приемат всякакви промени в законодателството и се започват нови програми, които след това не водят до положителни промени, а понякога влошават ситуацията. Естествено е повечето хора да бъдат положително настроени към мерки, които са насочени към повишаване на раждаемостта, тъй като появата на всяко бебе само по себе си е изключително събитие. Само че политическите мерки трудно могат да доведат до това. Намесата на някакъв държавен орган тук може да бъде единствено чрез човешко участие – например ако даден министър или депутат реши да създаде (ако е в състояние) още едно дете, но не и по някакъв друг начин. За това решение обаче, едва ли ще му повлияе някакъв политически документ.
Разбира се, възможни са и варианти като създаване на програма от типа „От социални помощи към майчинство", в която на безработните лица да се дават пари да създават и деца. Подобно практика съществува неофициално, особено за многодетни майки, за които раждането и отглеждането на деца се превръща в средство за препитание в настоящия момент. За тях обаче, възниква казусът какво ще се случи с децата им в един по-късен етап. Тогава грижата за тези деца трябва да бъде поета от някой и най-често това се оказва държавата, която отново изразходва парите на данъкоплатците. Следователно първоначално държавата може да изкриви стимулите на хората като ги насърчи да създадат дете, което не биха могли да отгледат, а след това да се опита да поправи това чрез нова намеса. Именно по тази причина изборът на хората дали да имат дете трябва да бъде оставен на самите тях съобразно това дали могат да му осигурят необходимите условия и съответно те трябва да носят отговорност за своя избор.
Участието на държавата в случая трябва да се сведе до подобряване на общото жизнено равнище и начина на живот в страната. Тоест мерките трябва да бъдат насочени например към подобряване на здравеопазването и образованието в България. Съществен проблем по отношение на раждаемостта може да се яви стерилитетът на един от родителите. Подобряването на здравната система може бъде насочено към предотвратяването на подобни заболявания и търсене на начини за лечение.
Сегашното състояние на здравеопазването в страната е недостатъчно добро, което се обуславя от липсата на реформи през последните години и организацията на цялата система. Именно в тази област могат и трябва да бъдат предприети действия. По този начин ще се понижи броят и делът на мъртвородените деца и на детската смъртност като цяло, тъй като в момента стойностите им са твърде високи. Освен това подобреното здравеопазване е средството и за удължаване на средната продължителност на живота в страната, което е една от целите в стратегията.
Следващата система, която се нуждае от подобрение е образователната, тъй като тя има особено важно значение за перспективите пред децата и пред възможностите за икономическо развитие. Тук в стратегията е предвидена една мярка, която трябва да повлияе позитивно, но която би трябвало да се прилага и без нарочна стратегия. Става въпрос за курсове в областта на сексуалното възпитание, предпазването от нежелана бременност и заболявания. Броят на малолетните и непълнолетните майки е относително висок, което се дължи отчасти на липсата на образование в тази насока. Все пак в голям процент от случаите не трябва да се пропуска и вече изложеният мотив за получаване на пари от държавата за раждане и отглеждане на деца.
Подобряването на средата за бизнес като цяло, чрез разширяване на стопанската свобода, е друго средство, което ще повлияе и на миграцията от и към страната. Пример за положително развитие през последните години е Ирландия, където тенденцията за нетна емиграция се обръща след предприетите икономически реформи, като това води както до връщане на ирландци обратно в страната, така и на увеличаване броя на имигрантите от други страни. Това би могло да се повтори в България, но не и при сегашните условия.
Понижаването на раждаемостта и нарастването на смъртността през последните няколко години, съчетани с напускането на страната на стотици хиляди млади или относително млади хора доведоха до намаляване на населението в страната. Това са инерционни процеси, които е трудно да бъдат обърнати за кратък период, а част от тях се дължат и на промяна във възгледите на хората. Икономическият мотив безспорно е много важен при решението дали да се роди едно дете, но все пак не е най-същественият. Това, което трябва да направи държавата, е да създаде по-благоприятни условия за живот в страната като проведе необходимите реформи. Изборът дали да се роди едно дете трябва да бъде оставен на неговите родители без да се изкривява с даването на някакви „стимули". И все пак не трябва да се забравя, че дори при висок жизнен стандарт като в Западна Европа и Съединените щати демографската ситуация може да не бъде много добра.