Статуквото не успя да пречупи съдийското самоуправление*

Автор: Любомир Авджийски / 29.07.2016
2 гласа, средно: 5.0 от 5

На 26 и 27 юли т.г. Народното събрание гласува на второ четене промените в Закона за съдебната власт. Особено силна полемика създадоха предложенията за по-широко участие на всички съдии в управлението на съда, в който са назначени – тъй нар. съдийско самоуправление. Концепцията за по-широко съдийско самоуправление бе заложена в Актуализирана стратегия за продължаване на съдебната реформа, която бе гласувана от Народното събрание през януари 2015 г.

Досега управлението на съдилищата бе споделено като отговорности между Висшия съдебен съвет и председателя на съответния съд. Правомощията на общите събрания на съдиите бяха ограничени до :

1. Анализира и обобщава практиката на съда;

2. Разглежда други въпроси по предложение на председателя на съда или на член на Общото събрание.

Съдиите не можеха да взимат отношение или да участват в решаването на редица въпроси, свързани с кадровата политика, натовареността, администрацията, материалната база и бюджета на съответния съд.

Това са някои от приетите по-широки правомощия на общите събрания, които предизвикаха дебат в парламента и които са нови за администрирането на съдилищата:

1.       Може да издига кандидатури за председател на съда до Висшия съдебен съвет.

2.       Изслушва всички кандидати за председател, независимо дали са предложени от самото общо събрание или от членове на Висшия съдебен съвет и може да изразява становище относно кандидатурите.

3.       Изслушва предложените от председателя на съда заместник-председатели и дава становища по тези предложения.

4.       Дава становища на Министерски съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съответния вид съдилища.

5.       Обсъжда и приема всяка година доклада на председателя за дейността на съда. Ако общото събрание не гласува доклада, то председателят е длъжен да го редактира и отново да го внесе в общото събрание.

6.       Приема правила за определяне на натовареността на председателя на съда и на други съдии, които са натоварени с организационни функции.

7.       Приема вътрешни правила за организацията и дейността си.

Последните три правомощия са класически правомощия на „върховен орган” на една организация или институция. (Терминът „върховен орган” се използва в чл. 23 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел). Разбира се, аналогията с юридически лица с нестопанска цел не е напълно коректна, но е единствено, за да покаже, че има генерална промяна в принципа на управление на съдилищата. Общото събрание се превръща от консултативен орган в орган за управление наравно с председателя, а в някои отношения и над него – като например правомощията да гласува годишния доклад и да го връща на председателя или да приема правила за определяне на натовареността на председателя и заместниците му.

С две думи към момента съдилищата се управляват от мнозинството във ВСС и назначения от същото мнозинство председател. От друга страна българският ВСС е най-политизираният съдебен съвет в Европа с 50% парламентарна квота. Тези две обстоятелства представляват широка и доста права пътека за политическо влияние. След като промените влязат в сила, въпроси за управлението на съдилищата ще се решават от три органа – Висшия съдебен съвет, общото събрание на съда и председателя на съда. Дали този модел ще сработи адекватно в българската среда, предстои да видим. Но със сигурност отслабването на досегашния централизиран модел ще направи по-трудно политическото или друг вид влияние върху съдилищата и върху конкретните съдии. Съдиите ще имат адекватни инструменти да защитават своята независимост чрез общото събрание на съда. В тази насока е и Препоръка на Съвета на Европа (CM/Rec/2010/12) – №41: „Съдиите трябва да бъдат насърчавани да участват в управлението на съда”.

Правомощието на общото събрание да дава становища по законопроекти, касаещи съдилищата също е стъпка в посока затвърждаване на независимостта на съда. Европейската мрежа на съдебните съвети в своя доклад „Независимост и отчетност на съдебната власт, 2013-2014” посочва, че регламентираното участие на магистратите в реформата на съдебната система е един от факторите, които затвърждават независимостта на съдебната система. Това ново правомощие на съдилищата е в изпълнение и на заключителните препоръки в последния Доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка от януари 2016 г. където се посочва „Да приеме измененията на Закона за съдебната власт в съответствие с правителствената стратегия за съдебна реформа, в това число реформи за предоставяне на по-голяма възможност за изразяване на мнение от отделните съдии и прокурори, и да гарантира тяхното прилагане в тясно сътрудничество със съдебните органи.”.

По време на обсъжданията на този текст депутатът от ДПС Четин Казак предложи да отпаднат три новите правомощия на Общите събрания – да не могат да предлагат своят кандидатура за председател, да не могат да обсъждат и гласуват годишния доклад на председателя и да не могат да приемат правила за натовареността на председателя и заместниците му. Депутатът от ДПС предупреди, че тези промени са опасни за функционирането на съдебната система и че административният ръководител ще бъде безгласна буква, която постоянно е саботирана от общото събрание. Такова мнение не почива на ясни аргументи и не може да бъде споделено. Нито едно от правомощията на общото събрание не може да „бламира” работата на председателя, включително възможността да бъде върнат годишния доклад за редактиране. От друга страна, да се презюмира недобросъвестно поведение от страна на мнозинството български съдии е нелогично и изниква въпросът, ако нямаме доверие на мнозинството съдии, на какво основание имаме повече доверие на един човек и на избралото го мнозинство във Висшия съдебен съвет. Балансът между трите органа за управление на съда – съдийска колегия към ВСС, общо събрание и председател ще осигури баланс и отчетност, при които съдиите биха могли адекватно да защитават независимостта на съда и на съдебната власт като цяло.

 

*Статията е публикувана за първи път в „Терминал 3” на 29 юли 2016 година.