Социална политика

Социалната политика на настоящото правителство може да се „похвали” с конкретни мерки. За съжаление повечето от тях водят до по-големи харчове за бюджета без да се извършват значителни реформи в системата на социално подпомагане.
1) Увеличиха се паричните обезщетения за майчинство в парично изражение и време за получаване – майките вече имат право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 315 календарни дни /вместо досегашните 135 календарни дни/. Такова право ще имат и майките, които не са осигурени за трудова злополука, професионална болест и безработица. Освен тези мерки, се приеха промени, които “са началото на политика за стимулиране раждането на второ дете”, а именно селективно определяне на месечните помощи за деца, като за първо дете тя е 18 лв., а за второ, трето и т.н. дете тя е с 11,1% по-висока. Предвижда се за 2007 г. месечните помощи за деца да са с по-високи размери.
Логиката на семейните помощи така, както е записано в закона, е, че ако нямаш достатъчно средства, държавата ща ти помогне. Така – според държавата – се прилага на практика принципът на социалната отговорност на обществото, т.е. който има ниски или никакви доходи трябва да получава помощи за да отгледа дете. Затова не можем да твърдим, че така се насърчава раждаемостта изобщо, а че се насърчава само сред определени групи от обществото. Тъй като размерът на детските надбавки зависи от дохода на семейството, а данните за доходите в страната сочат, че много значителна част от населението е потенциален бенефициент, то голяма част от майките ще изберат да отглеждат детето си сами и да получават детски надбавки. Това обаче натоварва системата с хора, които поради различни причини (по-ниска квалификация, малък трудов стаж, живеят в райони с висока безработица и др.) биха могли да започнат работа със заплата малко по-висока от месечните добавки за деца. Тази малка разлика обаче не насърчава започването на работа от майките, а точно обратното.
Какво трябва да се прави?
Първо трябва да сме наясно, че, за каквито и да е помощи, “раздавани” от държавата, да става въпрос, винаги ще има проблеми. Има проблеми с администрирането и контрола върху тях; има проблеми със стимулите на хората да участват в тях и да “излязат” от програмата; има проблем с хората, които не участват в програмите, но плащат своята дан към държавата.
Затова намаляването на данъчното бреме, и по-специално на осигуровките, ще има общ положителен ефект върху икономиката. Това ще повиши икономическата активност, ще създаде работни места и ще повиши доходите. А това означава по-големи възможности за отглеждане на деца. Разбира се, винаги ще има група от обществото, която ще е с ниски доходи по ред причини – ниско или липса на образование например. Държавната политика обаче не трябва да бъде още една причина за големия брой хора, получаващи детски надбавки.
2) Безработните лица в трудоспособна възраст бяха ограничени в срока, в който могат да получават месечна социална помощ непрекъснато до 18 месеца.
Това е май единствената за сега промяна, осъществена на хартия, която има силни положителни ефекти за системата на социално подпомагане без да накърнява правата на участниците в нея. Винаги сме твърдели, че липсата на ограничителен срок за получаване на помощи действа дестимулиращо за търсене на работа и излизане от системата, не дава възможност за намаляване на разходите на държавата и създава култура на зависимост. Бъдещите стъпки за реформи трябва да бъдат прехвърляне на дейностите по търсене на работа за безработните от държавата към частни посредници. От една страна, това ще освободи ресурс, който може да бъде съкратен от администрацията и насочен за по-ефективни действия. От друга страна, успеваемостта на частните посредници за намиране на работа, както и стимулите им да търсят и предлагат непрекъснато работа на безработните имат положителен ефект.
3) Увеличи се обезщетението за безработица. Минималният му размер се повиши с 12,5% (от 80 лв. на 90 лв.), а максималния размер с 14.3 % (от 140 лв.на 160 лв.) За 2007 година се предвижда максималният размер на обезщетението за безработица да следва измененията в минималната работна заплата.
Както вече споменахме, докато не се реформира системата – не трябва да се наливат пари, включително чрез повишаване на размера на обезщетението. Всички искат в трудния момент на смяна на работа да получават “достойно” плащане, само че в момента това не е възможно по ред причини – много са получателите, големи са административните разходи за системата, хората нямат вяра в нея и затова избягват по всякакъв начин да плащат вноски (или плащат ниски такива). Това е порочен кръг и затова са необходими незабавни мерки и чак тогава да се вдига обезщетението. Иначе наливаме от пусто в празно, само дето това са нашите пари.
4) Има идея за въвеждане на изискване за полагане на труд за определени групи за получаване на помощи
Тази идея отдавна се обсъжда и често социалният министър емоционално обяснява как едни групи в обществото нямат право да живеят на гърба на други. Тук подкрепяме изцяло тези твърдения, но се питаме кога най-после това ще се приложи на практика. Порочната практика е известна на всички, министърът говори открито за начини за справяне с проблема, но нищо не се случва. Наскоро беше въведена подобна мярка, но по определен повод, за конкретен период и за определено населено място.
Като обобщение трябва да кажем, че е време да се действа генерално и системата веднъж за винаги наистина да подпомага единствено на крайно нуждаещите се, които са изпаднали във временно затруднение.